неделя, 8 юли 2012 г.

Oт Facebook.

Коя бях аз ли?Аз бях онази , която бе готова на всичко за теб.Онази която се бореше до край, онази , която до последно се раздаваше за теб , онази ,която така и не се отказа от теб...Онази , чието сърце биеше единствено за теб , очи които блестяха само когато ти бе наоколо и усмивка , която грееше като слънцето единствено когото ти бе до мен...Онази , която всяка нощ плачеше сама , онази която приемаше всяка една рана от теб нанесена.Онази , която прощаваше всяка една твоя грешка,онази която дори след всяко едно ново разочарование , което и носеше продължаваше да те иска само за себе си , продължаваше да се надява , че един ден всичко това ще се промени , че ти ще спреш да я отблъскваш , че ти ще я обикнеш поне на половина колкото тя теб...Нали знаете надеждата умира последна ... но все пак и тя умира! Коя съм сега ли?Сега съм друга...Сега съм тази , която вече отдавна се е отказала да прави каквото и да било за теб.Тази , която най после те пусна от живота и от сърцето си...Тази ,която изплака всичките си сълзи и сега само се усмихва макар да и е трудно се опитва. , тази която още я боли , но се научи да живее с тази болка...Тази която продължи напред с гордо вдигната глава ... наранена , предадена , разочарована , разбита .. но все пак достатъчно СИЛНА , за да изтрие сълзите и да си каже"Може би така е трябвало да се случи" !!!

събота, 7 юли 2012 г.

..

Искам да има начин да изтрия някои спомени завинаги... Искам да намеря начин да забравя, да изтрия всичко. Искам някой ден, когато очите ни вероятно ще се срещнат, защото светът е малък, да не се познаем. Да не помниш миговете, в които те правих щастлив.. поне за малко. Сбогом. Обичах те.

петък, 6 юли 2012 г.

Един незабравим месец.

Едно момче. Една любов. Една съдба. Месец изпълнен със стотици, хиляди, милиони, милиарди усмивки. Месец, който ще помня завинаги. Месец, в който бях най-щастливото момиче. Месец с едно прекрасно момче. Месец с моето момче! Обичам те, слънчице! Обичам те така, както никога не съм обичала! Обичам те.... Честит ни първи месец! (h) 06.06.2012 г. (h)

сряда, 4 юли 2012 г.

Няма такава любов! (h)

Няма думи, с които да мога да опиша колко съм щастлива с него. Защо не се появи по-рано? Защо не ми спести всичката тази болка, която съм изпитала? Бил е точно до мен през цялото време, но не осъзнавахме и двамата какви сме всъщност. Били сме толкова близо един до друг, а чак сега откриваме тази светлина един пред друг. Най-милото същество. Най-грижовното момче. Най-добрият приятел. Най-истинската връзка, която съм имала. За първи път усещам как някой се бори за мен, за първи път виждам как на някой му пука дали ще съм до него или не. Как не чака аз да го потърся, а той ме търси първи. Как някой също дава всичко от себе си... Открих си половинката, сигурна съм! Открих човекът, създаден за мен и няма да позволя някой или нещо да застане между нас. Няма да поволя да го изгубя! Ще се боря, защото и той го прави. Ще се боря, защото той е моето момче. ..защото той успя да заличи тъгата от очите ми за толкова кратко време. Защото се превърна в човека, когото обичам повече от всичко на този свят, за токова нищожно време. Защото ми показа другата страна на живота.. хубавата страна. Той е всичко, което някога съм искала. За толкова кратко време спечели доверието ми на 101% ! За толкова кратко време ме накара да се влюбя в него, да му повярвам... Обожавам го!

Отново. :}

Толкова е миличък. Толкова си личи, че е влюбен, толкова го обичам, толкова искам да го видя, да го прегърна и целуна... Толкова ми е самотно, когато не пишем или говорим. В главата ми е само той - ТОЙ, ТОЙ, ТОЙ!

Обичам.

Обичам да ми казва "Лапии.. обичам те!" Обичам как леко засрамено ми казва "Липсваш ми!" Обичам как когато когато кажа, че не мога да направя нещо, той казва "Можеш лапи" Обичам как казва, че като се видим, ще ме задуши от прегръдки и целувки. Обичам, когао вечер ми пише sms, че не може да заспи, защото отново съм в мислите му. Обичам, когато сутрин ме буди с думите "Добро утро, слънчице мое" Обичам всеки един негов sms. Обичам дори когато си мълчим по телефона. Обичам, когато не мога да съм на лаптопа, да ми пише през 5 мин. "Липсваш ми" Обичам, когато ми каже "Ще сме заедно завинаги" Обичам, когато ми каже "Луд съм по теб" Обичам всичко в него! Той е момчето, което съм търсила! ОБИЧАМ ГО !

Чувствам се предадена. Каква глупачка съм била...

вторник, 3 юли 2012 г.

Обичам го!

Обичам го! Заклевам се, обичам го! Той е най-милото същество, което съм срещала. Той ме прави-най-щастливото, най-влюбеното, най-усмихнатото момиче в целия свят! За първи път не мога да изразя какво чувствам.. за първи път не мога да намеря точните думи, с които да опиша колко много съм вюбена. "Обичам те" за първи път бледнее пред чувствата ми. Срещнах го! Срещна човека, когото съм търсила винаги. Срещнах си моята половинка.. половинката, която няма да позволя да изгубя! Той е моята мечта. Моята реална мечта. Моята сбъдната мечта. Всичко ми е! Обичам го! Вярвам му! Лягам и ставам с мисълта за него! При всеки един SMS, усмивката грейва на лицето ми! Не мога без него! Обичам го така, както никога не съм обичала гкфдйхгйкд нямам думи! ОБИЧАМ ГО!