Щастлива! :))))

"Петдесет нюанса сиво" Е. Л. Джеймс

"Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не бях имала. Нелепо, нали? Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шанс да живее - моите празни и горчиви мечти и надежди!"

? :)

Имах те.. искам те пак...

718г., хан Тервел ги спря! 2013г., ВИЕ ГИ ПУСНАХТЕ !!

Колко бързо минава времето... Сякаш преди месец беше декември, имаше преспи сняг, рождения ми ден наближаваше.. както сега. Вълнувам се, но е различно. Вълнувам се не защото ще има подаръци и какви ли не други захаросани истории, аз дори няма да го празнувам.. вълнувам се, защото от 06.12.2013г., аз поемам живота си в свои ръце. Имам тази възможност. Въпреки това имам опасения за някои неща, дано греша. Няма да го празнувам и по ред други причини... Нямам никого вече. Пораснах, спрях да търпя хора, които ме натоварват, нараняват и пречат по един или друг начин. Е, оказа се, че аз приятели съм нямала. Или поне истински. Да, определено ми е по-добре, определено има и плюсове и минуси. Нямам с кого да си кажа дори една дума... Искам сняг! Искам снежни човеци, снежинки, сипещи се от небето. Коледно ми е! :)))

П.В.Д.

Народе????

Боли ме за случващото се в родината ни. Боли ме да гледам младите, борещи се за така желаната промяна, и политиците, вкопчили се във властта. Боли ме, защото не ми се мисли какво ще е след години. Защото на нас се пада тежката участ да живеем в тези трудни времена. А сме невинни! Боли ме да гледам как в магазина немощния дядо брои стотинките си, за да купи олио, а пред него изтупания циганин да плаща сметка за 150.00 лева. Боли ме да гледам какво става по софийските улици... Боли ме, защото настроиха българи срещу българи. Народ срещу народа. Боли ме да гледам опитите им за промяна, а получават окървавени лица. Боли ме.. защото не искам да живея в турска, изсмукана, окрадена и унищожена България! Защото не тази България ни оставиха хан Аспарух, княз Борис I Михаил, цар Симеон, цар Калоян, цар Иван Асен II, Х. Ботев, В. Левски,Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Паисий Хилендарски, Кирил и Методий, всички ханове, князе, царе и воеводи. За да живеем днес, някой е умрял вчера.

~ "Малкият принц"

Познато.

Отново.

Колко е странно да се върнеш отново към спомените, към старите усмивки, сълзи, емоции, чувства... Колко странно е било всичко преди. Е, възстанових блога. И макар да не съм писала тук към година, все още има хора които влизат, което е странно всъщност. Толкова се е променило всичко от една година... Почти нищо не е същото, но ме утешава факта, че след по-малко от половин година се махам от тук. Нов град, нови хора, нови приятели... всичко ще е различно. Силно се надявам. Нямам конкретна тема, по която да пиша, затова и нахвърлям всичко. Смятам коренно да променя начина на писане. Смятам да се върна отново тук, за радост на едни и за ужас на други. :Р