Камбана бие, на скала сам вълк вие
лунна светлина, няма кой сълзите да изтрие.
Той сам гони между счупените паднали клони,
опашките на вятъра, който никой не може да догони.
Като дете плачещо за пони, за него няма жал, няма милост
няма кой да каже sorry.
Очите му посивяват, живота моментално става есен
как неусетно се променя.
Той не е чудесен, не е бил и никога няма да бъде лесен
и вълкът от тъжен плавно става бесен.
Неговия вой за листата на гората е песен,
а всеки негов ден с болка и тъга е смесен.
Вълчицата е няма, тя е вече при друг
а не нейно място трайно самотата остава тук
Сърцето бие бавно, очите гледат жадно,
а времето вместо да лекува прави гадно ...
Няма ден, няма слънце, няма лъч светлина,
няма кой да отвърне на тази новина.
Няма ден, няма слънце, няма лъч светлина,
няма кой да отвърне на тази новина.
Бягайки той е вече вън от гората
безкрайната поляна, няма слънце има само облаци.
Останал последен от своя вид на земята,
не може да асимилира, че бързо се менят нещата.
Буря, студ, дъжд и силни ветрове,
а той е вече в средата на безкрайното поле.
Сърцето бавно изтива, а козината пада,
лапите изневеряват, земята дърпа го към ада.
Пада гръм, пада мрак и тогава става невъзможното,
един единствен вълк е вече противоположното.
С последен сили и послед дъх на уста,
той постига своята мечта - вълк да отрони сълза.
Очите пълни с тага, душата остава сама
и всичко това, защото няма я вълчицата...
Очите пълни с тага, душата остава сама
и всичко това, защото няма я вълчицата.
събота, 25 януари 2014 г.
-Паулу Коелю "Захир"
Ала тя мислеше различно. Действаше различно. Опита се да ми го покаже, но аз не успях да го видя - трябваше да я изгубя, за да разбера, че вкусът на възвърнатите неща е по-сладък и от мед.
четвъртък, 23 януари 2014 г.
понеделник, 20 януари 2014 г.
^_^
Почти 2 години... Да се чуди човек как се търпим един друг... А може би именно различните ни характери ни държат заедно? Да, но има и нещо много по-силно от това. Любов.
Има Любов.. много по-истинска, зряла, реална, чиста, разтърсваща Любов.
П. <3
Има Любов.. много по-истинска, зряла, реална, чиста, разтърсваща Любов.
П. <3
четвъртък, 16 януари 2014 г.
True
Той идва точно тогава, когато си се научила да не мислиш за него. Появява се точно тогава, когато си се научила да живееш без него, да дишаш отново.. без него. Да се усмихваш и забавляваш. Появява се точно тогава, когато си твърдо решена да не поглеждаш назад, макар миналото да те дърпа.. Той идва, за да ти даде една празна, куха и безсмислена надежда и отново да изчезне, загърбвайки.. думите и обещанията си. Отива си, а на теб ти се иска никога да не го бе срещала, никога да не ти бе показвал, че се интересува от теб, че го е грижа и че си специална. Сега си наранена и готова да простиш, но не осъзнаваш, че този, който се нуждае от тази прошка си самата ти, защото си позволила да повярваш на думи, в които не вярва и малко дете.
Влизаш във Фейсбук, виждаш, че си е постнал някаква песен и тайно онази надежда наивно се обажда: „ТАЗИ ПЕСЕН МУ НАПОМНЯ ЗА ТЕБ!”. Той е онлайн и ти се иска да му напишеш всичко онова, което чувстваш.. Но се страхуваш от това, което ще ти каже. Страхуваш се, защото може би отново си сгрешила, може би отново си повярвала на думите "РАЗЛИЧЕН СЪМ!", отново ти ще си тази отхвърлената, която иска или не трябва да се наведе и да събере парченцата от пода на разбития си живот.
Минават се дни, а ти не знаеш какво да направиш. Тогава сърцето ти казва: „ОБИЧАШ ГО, ПИШИ МУ!”, но гордостта строго отсича: „ТОЙ ДА МЕ ПОТЪРСИ!”
Минават месеци, в които не спираш да мислиш за хубавите моменти, изживени с него. Не спираш да мислиш кой и къде сбърка. Гледаш телефона си, а на него сякаш напук е изписано: „НЯМАТЕ НОВИ ИЗВЕСТИЯ!” И точно в този момент ти се иска да набереш номера му, да чуеш гласа му и да се почувстваш по-добре, да усетиш, че на човекът, на когото държиш не му е все тая. Но ти достатъчно направи, достатъчно се бори за него. Достатъчно пъти му прости.. и достатъчно пъти си затвори очите. Може би не ти е лесно да спреш сълзите и фалшиво да му се усмихнеш, когато го видиш. Но ти опита да го задържиш до себе си, грешката бе там, че той не полагаше никакви усилия да остане част от живота ти! Вече не се надяваш, спомените почти избледняха, а разумът притъпява гласовете на сърцето ти. Сега шибано поздравяваш и безразлично питаш: „К'ВО СТАВА?!”
И все пак защо някой идва в живота ни, а след това си отива? Идва, за да ни научи на нещо, за да ни промени, да ни направи точно онези хора, които трябва да бъдем! За да разберем кое е правилно, за да се научим да оценяваме малките неща.
И когато отново се замислиш защо така стана, защо прекара месеци, години от живота си с някого, не съжалявай, а си спомни, че така е писано и може би е за добро!!
Влизаш във Фейсбук, виждаш, че си е постнал някаква песен и тайно онази надежда наивно се обажда: „ТАЗИ ПЕСЕН МУ НАПОМНЯ ЗА ТЕБ!”. Той е онлайн и ти се иска да му напишеш всичко онова, което чувстваш.. Но се страхуваш от това, което ще ти каже. Страхуваш се, защото може би отново си сгрешила, може би отново си повярвала на думите "РАЗЛИЧЕН СЪМ!", отново ти ще си тази отхвърлената, която иска или не трябва да се наведе и да събере парченцата от пода на разбития си живот.
Минават се дни, а ти не знаеш какво да направиш. Тогава сърцето ти казва: „ОБИЧАШ ГО, ПИШИ МУ!”, но гордостта строго отсича: „ТОЙ ДА МЕ ПОТЪРСИ!”
Минават месеци, в които не спираш да мислиш за хубавите моменти, изживени с него. Не спираш да мислиш кой и къде сбърка. Гледаш телефона си, а на него сякаш напук е изписано: „НЯМАТЕ НОВИ ИЗВЕСТИЯ!” И точно в този момент ти се иска да набереш номера му, да чуеш гласа му и да се почувстваш по-добре, да усетиш, че на човекът, на когото държиш не му е все тая. Но ти достатъчно направи, достатъчно се бори за него. Достатъчно пъти му прости.. и достатъчно пъти си затвори очите. Може би не ти е лесно да спреш сълзите и фалшиво да му се усмихнеш, когато го видиш. Но ти опита да го задържиш до себе си, грешката бе там, че той не полагаше никакви усилия да остане част от живота ти! Вече не се надяваш, спомените почти избледняха, а разумът притъпява гласовете на сърцето ти. Сега шибано поздравяваш и безразлично питаш: „К'ВО СТАВА?!”
И все пак защо някой идва в живота ни, а след това си отива? Идва, за да ни научи на нещо, за да ни промени, да ни направи точно онези хора, които трябва да бъдем! За да разберем кое е правилно, за да се научим да оценяваме малките неща.
И когато отново се замислиш защо така стана, защо прекара месеци, години от живота си с някого, не съжалявай, а си спомни, че така е писано и може би е за добро!!
Абонамент за:
Коментари (Atom)