.

Сякаш се върнах няколко години назад...

Погледнах се отстрани, погледнах се с по-зрели очи...
Върнах се там, където стоеше дете плачещо и съжаляващо.., че не е по-зряло, че животът още не го бе поставил пред нито едно изпитание.
Плачеше за човек, който не го заслужаваше...
Обвиняваше себе си, за Неговите грешки.
Поемаше ударите, предназначени за Него.
Предпочиташе да поеме болката му.
Видях как едни детски очи не можеха да заспят, защото се давеха в сълзи.
Бореха се за нещо така невъзможно...
И все пак вярваха, че някой ден ще получат това, за което сега така тъгуват.
Видях как едно дете се отказва от хилядите си мечти, за да получи една-единствена.
Една така болезнена мечта.
Видях как едно дете проклина всичко друго, защото няма Него.
Видях как едно дете мечтаещо да не съществува.
Та то беше едва на 13. Колко красиви моменти го очакваха, колко мигове на радост. Колко усмивки...
След това видях месеци от живота на това невинно дете.. все едно бяха на филмова лента...
Бе станала на 14, но болката личеше в очите й.
Видях как тя започна да води последният си разговор с Него.
Той - все така готов да я нарани, да я смаже, да я направи на пух и прах.
Тя - все още наивна, но в очите й прозираше омразата.
Зарече се, че ще забрави а този човек, само след като му върне всичко, което й е причинил.
Толкова омраза в душата на това дете. Презираше целият свят. Копнееше за това отмъщение.
Отново тази филмова лента.. виждах сълзите на детето. Виждах болка и омраза.
Виждах как се кълне, че това е първия и последен път, когато тя ще позволи на някого да я съсипе.
Видях как се изгради характера на това дете. Видях как тя бе готова за живота, а дали не бе твърде малка?
Дали не бе още твърде крехка и неопитна? Само времето можеше да покаже това...