тътъ

Той е като онази любов - грешната, която няма никакво бъдеще, но не се отказваш. Примамва те и те пленява. Той винаги печели, защото знае че му принадлежиш. Принадлежите си.
Лягаш с мисълта за него, приканваш го като гост в сънищата ти. Той идва. Никога не се съпротивлява, защото също го иска. Там е толкова красиво. Всичко е идеално - един до друг в парка, обгърнал те с дългите си ръце.. чувстваш се защитена. Събуждаш се. Той е до теб, усмихнат, огньовете в очите му горят. До теб е дори когато си в тъмния мрак, до теб е когато не те интересува какво ще стане днес, но той те пази. ...Защото имаш повече доверие на него, отколкото на себе си.
Изведнъж обаче го забравяш. Забързаното ежедневие е безмилостно... След това се оглеждаш в усмивките на приятелите си, и той е там! Той е навсякъде - от твоя ляво, от твое дясно, пред теб, зад теб.. навсякъде. Пронизва те с поглед, а очите му.. колко любов прозира от тях....
Прибираш се, сядаш  на дивана и палиш цигара. Той пак е там.. Водиш мълчалив монолог със себе си.. упрекваш се за безсилието, което си оставила да те обладае, но не правиш нищо, защото е по-лесно. Упрекваш се, че си го излъгала.. да, излъга го.. Защо го направи? Защо му каза, че не го обичаш и че не означава нищо за теб? Виновна си! .. Цигарата бавно изгаря.. пушека й се разнася из стаята.. задимява се... Той.. той изчезна...
Когато беше неотлъчно до теб те задушаваше, но сега ти е празно, сиво, еднообразно. Имаш нужда от него, макар да знаеш, че всичко това е илюзия. Обичаш го!