Ти, именно Ти ще бъдеш Новогодишното ми желание.

Още няколко часа до края на 2011г. и началото на 2012г.
Колко бързо се търкулна годината... Колко неща изживях, колко усмивки раздадох, колко сълзи изплаках...
Колко щастливи моменти, и колко пъти съм била пред саморазрушението...
Преди 1г., на този ден бях на друго място, бях с други  хора, бях с него... Преди 1г, някой ми казваше "Обичам те".. и му вярвах, защото и аз го чувствах. Преди 1г не мислех, че мога да го загубя. Преди 1г. бях щастлива!!
А сега? Сега ми е все едно с кого съм, щом не съм с него. Сега.. сега всичко ми е безразлично, сега не вярвам в нищо.
Днес.. днес е същата еднообразна събота.. щом съм без него. Днес, утре.. и всеки предстоящ ден ще е такъв.. защото го няма... Няма го човека, заради когото вярвах, мечтах и се усмихвах. Няма го...
 Познавам се твърде добре, и знам, че секунди преди настъпването на Новата година, ще заплача... Просто го знам... Знам също и че ще си пожелая отново да сме заедно, макар да знам, че няма да се сбъдне. Ще си те пожелая. Ти, именно Ти ще бъдеш Новогодишното ми желание. И моля те.. умолявам те - сбъдни ми се!

Липсваш ми.

Уморих се... Не мислех, че ще дойде този ден, но ето.. уморих се! Уморих се да ми липсваш, да се заблуждавам, че ще е както преди. Уморих се от фалшивите надежди, които сама си давам.. Наранявам се. Разбираш ли? Наранявам се! Боли ме! Странното е, че май тази болка ми харесва.. иначе защо продължавам да го правя?
Аз съм глупачка! Една наивна глупачка!
Срам ме е от себе си. Разбираш ли?! Срам ме е, защото се моля да ми обичаш. Не го знаеш, не го показвам, не искам да го призная пред себе си... Не искам и не мога. Не мога да призная, че съм паднала толкова ниско... Просто не мога...
Ненавиждам се! Станала съм толкова слаба и ранима... Ненавиждам се!!!!
Изумена съм от сърцето си...
Кървеше, а те обикна. Помогна му да забрави какво е изживяло, накара го да се усмихне... Усмихна се така, както никога не се бе усмихвало .. толкова искренно и чисто. А след това? След това го стъпка. Стъпка го без да се замислиш. Не му бе за пръв път, но го заболя както никога. Може би защото не го очакваше от теб. Факт е, че е на парченца... Стотици.. хиляди парченца. И само един човек може да му помогне.
Боли ме, разкъсвам се отвътре, съсипвам се... но знаеш ли какво? - продължавам да те обичам така, както винаги съм те обичала.
I miss you.

Каква Коледа............

Само твоето "Весела Коледа!" има значение, но него го няма...
Всичко е толкова тъжно.. По празници най-много боли от самота, разбираш ли?! Боли ме.. боли ме, защото мислех, че на този прекрасен празник ще те видя, прегърна, целуна... Но не.. На този ден дори сме разделени.
Жалко е.. Толкова време заедно, а на този ден не...
Обещала съм си, че няма да плача, но.. сълзите напират.. не мога да ги спра... Може би и не искам.. не знам.
Представях си как ще гледаме коледните филмчета, сгушени един във друг...
Как ще се разкарваме, леко премръзнали, но щастливи, че сме заедно...
А какво стана... Гледам глупавите коледни филмчета сама и мисля за дните, в които бяхме заедно и бяхме щастливи... А сълзите? Сълзите си текат една след друга... Очите ме болят от напразно изплакани сълзи...
Мразя се.. Чуствам се ограбена...
- Коледа е! - казвам си.. - Усмихни се! ...
И слагам фалшивата усмивка.. а сърцето кърви.. душата е празна.. Няма те...
По улиците чувам смях.. Те се радват. Те - щастливите... аз не съм от тях...
Нямам сили.. няма и точни думи, с които да опиша как се чувствам...
 Боли ме, липсваш ми.. Това е всичко...