Всичко е толкова тъжно.. По празници най-много боли от самота, разбираш ли?! Боли ме.. боли ме, защото мислех, че на този прекрасен празник ще те видя, прегърна, целуна... Но не.. На този ден дори сме разделени.
Жалко е.. Толкова време заедно, а на този ден не...
Обещала съм си, че няма да плача, но.. сълзите напират.. не мога да ги спра... Може би и не искам.. не знам.
Представях си как ще гледаме коледните филмчета, сгушени един във друг...
Как ще се разкарваме, леко премръзнали, но щастливи, че сме заедно...
А какво стана... Гледам глупавите коледни филмчета сама и мисля за дните, в които бяхме заедно и бяхме щастливи... А сълзите? Сълзите си текат една след друга... Очите ме болят от напразно изплакани сълзи...
Мразя се.. Чуствам се ограбена...
- Коледа е! - казвам си.. - Усмихни се! ...
И слагам фалшивата усмивка.. а сърцето кърви.. душата е празна.. Няма те...
По улиците чувам смях.. Те се радват. Те - щастливите... аз не съм от тях...
Нямам сили.. няма и точни думи, с които да опиша как се чувствам...
Боли ме, липсваш ми.. Това е всичко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар