Липсваш ми.

Уморих се... Не мислех, че ще дойде този ден, но ето.. уморих се! Уморих се да ми липсваш, да се заблуждавам, че ще е както преди. Уморих се от фалшивите надежди, които сама си давам.. Наранявам се. Разбираш ли? Наранявам се! Боли ме! Странното е, че май тази болка ми харесва.. иначе защо продължавам да го правя?
Аз съм глупачка! Една наивна глупачка!
Срам ме е от себе си. Разбираш ли?! Срам ме е, защото се моля да ми обичаш. Не го знаеш, не го показвам, не искам да го призная пред себе си... Не искам и не мога. Не мога да призная, че съм паднала толкова ниско... Просто не мога...
Ненавиждам се! Станала съм толкова слаба и ранима... Ненавиждам се!!!!
Изумена съм от сърцето си...
Кървеше, а те обикна. Помогна му да забрави какво е изживяло, накара го да се усмихне... Усмихна се така, както никога не се бе усмихвало .. толкова искренно и чисто. А след това? След това го стъпка. Стъпка го без да се замислиш. Не му бе за пръв път, но го заболя както никога. Може би защото не го очакваше от теб. Факт е, че е на парченца... Стотици.. хиляди парченца. И само един човек може да му помогне.
Боли ме, разкъсвам се отвътре, съсипвам се... но знаеш ли какво? - продължавам да те обичам така, както винаги съм те обичала.
I miss you.