.

Липсваш ми... С всеки изминал час ми липсваш все повече и повече... Липсват ми разговорите ни, прегръдките, целувките... Липсва ми и усмивката ми, защото след теб, тя не е същата... Фалшива е.
Чувствам се празна, разбита, невидима... Чувствам, че липсва нещо от мен,... нещо, което е било причината за щастието ми.. Но сега го няма...Чувствам неописуема тежест, неописуема болка и тъга вътре в мен.. Частица в мен е мъртва...
Мамка му... Не съм същата... Нямам желание за нищо. Нямам желание да се усмихвам, да се забавлявам, да живея... Не искам да те забравя... Не може да се превърнеш в един спомен. Не и след всичко, през което минахме...
Не е честно за теб, за мен,... за сърцето ми...
Никога няма да бъдеш спомен, предизвикващ в мен усмивка, тъга, разочарование...
Ще си останеш моето момче, моето слънчице, човекът, от когото се нуждая... Човекът, когото обичах и продължавам да обичам....