"Любов, с любов се забравя!" .. Пф!

Та нали като ти липсва нещо, никой не може да го замени? Та нали не спираш да мислиш за онова, за което жадуваш? Нима няма да виждаш неговите очи и неговата усмивка в другия? Нима дори и несъзнателно не го сравняваш с Него?
В студената вечер, сгушена в топлата завивка не мислиш ли за Него? Не мислиш ли, че той е по-добър, по-искрен, по-истински.... та нали го обичаш...
Дори при най-малката грешка на другия си казваш, "Той не би го направил...".
Слушаш балади и мислиш за него..
Четеш тъжни стихове и мислиш за него..
Гледаш стените, които те заобикалят и мислиш за него..
Гледаш красивите, бели и невинни снежинки да се трупат една по една.. и мислиш за него...
Затваряш очи.. и пак е той.
Всичко е той. Не можеш да го изкараш от ума си. Забил се е като пирон в сърцето ти... Болезнено е... Но не искаш да го забравиш. Не можеш да изкараш пирона от там...
Махнеш ли го.. ще остане дупка. Ще остане грозен белег в сърцето ти... Ще ти напомня, че там е имало нещо истинско, живяло е нещо истинско... Там е живял Той.
Не че така е по-добре, но сякаш те боли по-малко.. А може би се заблуждаваш? ..Със сигурност се заблуждаваш, но важното е че малко или много се чувстваш по-добре.
- А този пирон.. той вечно ли ще е там? - .. попита тя
- Не, разбира се, но дълго време ще живее вътре в теб.
- Боли ме с него... Сякаш се забива по-дълбоко в сърцето ми...
- Защото прекалено много мислиш за него.. прекалено много мислиш за последствията.
- Кога ще се махне?
- Когато си готова.

- Готова за какво?
- Готова да живееш пълноценно отново...
- Но аз съм готова!
- Не, не си.
- ..Кой ще го махне?
- Ще го махне човекът, на когото повярваш, на когото позволиш да го махне.
- А дупката след пирона?
- Този човек ще я заличи.
- Как? С какво?
- С искрената си любов към теб.
- Не разбирам.. та аз не мога да обичам вече....
- Можеш!
- От къде знаеш?
- .... Прекалено много въпроси задаваш.
- Но аз искам да знам!
- Ще разбереш, когато му дойде времето.
- Но.. боли ме твърде много...
- Знам. Това е урок. Всеки е минал през това..
- Дори и ти ли?
- Дори и аз.
- ..А сега?
- Какво сега?
- Сега какво да правя?
- Сега ще чакаш да се появи Човекът.
- Ще чакам.......