Благодаря ти МАМО, че си ме родила, кърмила и пазила като зениците на очите си! Благодаря ти за грижата, разбирането... за това, че не се отказа от мен като Р.
Благодаря ти БАБО, че ме научи да чета и пиша, че беше строга и раздаваща се, че дори когато сега не ме разбираш, не спираш да ме обичаш. Благодаря ти, че от първата ми глътка въздух, до сега, човек с мечти и цели в живота, ти си до мен. За това, че не веднъж съм те разочаровала, не спираш да ме подкрепяш.
Благодаря ти МАМЕ, че ми посвети времето си и направи годините на моето детство най-хубавите! Че ме научи да вярвам в Бог, че ме научи, че времето поставя всеки човек на мястото му. Че единствена ме нарича "моето Слънчице"... че не се сърдеше като се държах лошо с теб, а напротив - прегръщаше ме и ме целуваше по челото, защото знаеше, че мразя по бузките... Липсваш ми.
Благодаря ти ДЯДО, че благодарение на теб, за първи път в живота си почувствах, че съм помогнала на някого, а именно когато ти оправих апарата за захарност. Почувствах, че наистина съм направила добро... Липсваш ми.
Благодаря ти АЦЕ, че ме научи да карам колело, че в 23ч. си ме водила до нас, просто защото така ми е хрумнало. Благодаря ти, че никога не си отказвала на моя молба.
Благодаря ти баща ми, че не спря да ме критикуваш и че никога не каза Браво, това събуди в мен ината да ти показвам, че мога още и още! Благодаря ти, че никога не си бил до мен.. в това, в което си се превърнал, с чиста съвест мога да кажа, че се радвам, че си далеч от мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар