2 ~

Вмъкнах се в живота му и го преобърнах. Вмъкнах се без покана, без намек, без предупреждение... Влезнах в живота му и поисках него.. поисках любовта му, поисках сърцето му. Поисках онзи - разбрания, добрия.. човека, който се държеше с мен като с принцеса. Който ми показваше, че знача нещо за него. Който ме обичаше, и когото обичах.
Обичах го, защото той опозна света ми, научи всяка точка в мен. Обичах го защото объркваше мислите ми, побъркваше същността ми.. побъркваше сърцето ми. Беше моята радост и моята болка.
Нищо от това не се е променило. Все още го обичам с цялата си душа, макар че изгубих голяма част от нея. Все още го обичам с цялото си сърце, макар че от него не е останало много.


Вледенявам се. Живея без разум, без усещания, без мисли. Остана ми само чувството за вина.. нищо друго.Толкова виновна се чувствам... Сякаш в сърцето ми е забит пирон. Пирон, с който някой не спира да дълбае.
Не знам какво остана от мен. В сърцето ми живееха куп усмивки, куп красиви спомени. Сега то е разбито. Милиони парченца се разпръснаха като прашинки.
Унищожаваше ме, а после ме съживяваше.
Пуснах го.. Пуснах го, защото така е по-добре и за двамата. Пуснах го, защото заслужава момиче, което ще бъде наистина до него, когато се чувства зле.. защото тя ще може да го прегърне и целуне.

Търся една-едничка причина да се усмихна, а и нея не намирам. Сега аз съм едно нищо. Нищо, което пусна истинската любов.

..И бавно покорявам върхове в живота си, но не и в любовта. Там сякаш нещо ми липсва. Сякаш съм родена, само за да я търся. Да търся нещо, което го няма. Да търся нещо обречено.
И очите ми са потънали в сълзи. Но.. аз съм виновна. Аз се предадох.
И сърцето ми сломено, прекършено, превърнало се вече в прах, едва тупти тази нощ. Едва на болката издържа. ..А някога в него събирах всичките си усмивки.



Миналото ми е щастието, което търся, но нямам.