Честно казано не знам защо възстанових блога, мисля че ми е ненужен. Но преди няколко дни срещнах един случаен блог. Момичето, което пишеше в него, го имаше още от 2007г. Направи ми впечатление и реших да го прегледам само по години. 2007, 2008, 2009... като й четях публикациите, усещаше се как от едно 16 годишно момиче, тя се превръща в жена. Как от глупавите й разсъждения, тя вече има собствен начин на писане. Мислех си.. ами ако и аз след примерно 5 години отворя този блог и прочета от първата до последната публикация? Би било доста странно и.. натъжаващо. Ще си припомня случки, които съм забравила. Може би това е единствената причина, поради която отново пиша тук.
Не се радвам, че завърших и тази година, напротив, иска ми се да не беше свършвала. Сега трябва да мисля за матурите, макар и да е рано, искам да ги взема с добра оценка.
Усещам, че става все по-трудно. Изкачвам се по въображаема стълбичка и с всяко стъпало става все по-сложно, но пък и ме прави по-упорита.
За сега се очертава доста вълнуваща година. Дано всичко, което съм намислила се случи. Ще видя нови места, хора.. ще събера куп приятни спомени. Надявам се само всичко да мине така, както искам.
Щастлива съм, но я нямам онази подкрепа, която имах до преди няколко седмици. Усещам, че съм обичана, но не.. не е същото... Надявам се обаче това да се промени. Надявам се, че всичко което сме говорили ще стане. Надявам се, защото би било прекрасно. Защото този път усещам, че не аз единствена се боря за тази връзка. Чувствам се обичана и съм щастлива!
Той? Липсва ми... Липсва ми ужасно много. Искам да знам как е, какво прави.. искам да знам как минават дните му, но... Затова просто се примирявам, защото аз избрах да е така. Виждам, че постига голям успех в университета, до някъде ми е гузно, чувствам се виновна че до преди това не е било чак така, но съм щастлива, че той е щастлив.
От сега нататък ще се опитам да пиша доста по-редовно тук. :))
Няма коментари:
Публикуване на коментар