Объркано е....

Това е нещо нереално, изумително, болезнено, объркващо...
Преди месец го преодолях, но сега няма да мога.. Прекалено сложно стана.. дори и за мен самата.
В главата ми е каша! Не мога да реша проблема, не мога да избера, не мога и да оставя всичко това така. Този път трябва да направя своя избор. Трябва да реша къде бих се чувствала по-добре.
И мисля, че знам, но.. сложно е.. ужасно сложно е... Каквото и да избера.. все ще нараня някого. А не искам. Прекалено ценни са ми. Прекалено си ги уважавам. Прекалено си ги обичам.
И мисля.. мисля.. мисля, но нищо. Все така съм объркана. Все така шокирана от това, което се случи.
Ако всичко това беше излязло наяве преди 2 дни.. само преди ДВА дни.. сега щях да знам какво да правя.. и щеше да ми бъде лесно. Но не.. трябваше да ми се стовари върху главата в момент, в който не съм и подозирала, че може да се стане. И защо? Защото трябва да ми е гадно, трябва да съм раздвоена, объркана, изненадана.. трябва да умувам какво искам, защо, дали е по-добро....
Сложно е.. не за първи път попадам в подобна ситуация, но тук нещата са прекалено заплетени.
И никой не може да ми помогне. Никой не знае какво би направил ако беше на моето място. И аз не знам.
Дано не сгреша. Дано не и този път. Дано...