Със себе си...

Защо с човек, когото не съм виждала?
Защото той е много повече от тези, които са около мен. Защото той е идеален за мен.

Защо с него, след като не веднъж ме е наранявал?
Защото аз знам, че го прави несъзнателно. Защото всеки греши.

Защо с него, след като няма как да просъществува тази връзка заради километрите?
Защото нашето е повече от любов. Никой не би разбрал това, което и двамата чувстваме.

Защо с него, след като той може да е с друга в реалния свят?
Защото му вярвам безрезервно много. Защото той е спечелил цялото ми доверие.

Защо с него, след като до преди дни не му бях чувала гласа?
Защото вярвах, че той ще се промени. Виждах усилията, които полага. И той го направи. Промени се заради човек, когото не беше виждал и чувал. Малко хора биха го направили.

Защо се събираме след всяка раздяла?
Защото си принадлежим. Защото никой не иска това да приключва, защото минахме през ужасно много изпитания, защото това е истинско!

Защо сега не сме заедно?
Заради мен. Защото той заслужава момиче, което ще може да го прегърне, за да го успокои.

От това боли ли ме?
Разкъсвам се отвътре. Но така е по-добре...

Липсва ли ми?
Убийствено много.

Обичам ли го? 
Винаги ще го обичам!

Ще забравя ли всичко, което изживях с него?
Не! Всяка една сълза, усмивка, всяка една безсънна нощ, всяка болка, което е усетило сърцето ми заради него... ВСИЧКО си струваше! Никога няма да забравя този човек и изживяното с него!