Върни се.

Толкова въпроси се въртят в главата ми...
Толкова въпроси, на които може би знам отговора, но... По дяволите, мислиш ли за мен? Така както аз за теб - непрестанно.. или си ме забравил? Може би съм вече минало.. един спомен... А може би и това не съм... Може би не съм била нищо особено за теб...

Знаеш ли.. сънувах те.. за втори път от какво се разделихме. И двата пъти ми прати SMS.. и двата за някаква услуга. Няма значение, бих била щастлива и само заради това да ми пишеш.
Би ме накарал да летя от щастие по онзи начин, който само ти можеш да ме накараш.
Би накарал сърцето ми да подскача, по онзи начин, който само ти можеш.
Би върнал усмивката ми.. онази невинната и искрената, която бе на лицето ми, когато бяхме заедно... Би направил всичко това с мен, само при едно "Здравей".. или "как си?"... бих била щастлива ако дори ми напишеш една точка. Тази малка, глупава и безполезна точка и ми казала толкова много. Би ми казала, че в този момент си се сетил за мен, мислиш за мен.. че дори може би ти липсвам.
Би било толкова хубаво да се върнеш...

Замислих се какво бих променила в себе си, ако го направиш.. да, знам, че това беше за последен път, но.. все пак се надявам да не е така...
Бих показвала по-често.. дори непрестанно, колко много те обичам, колко много те ценя, и колко съм щастлива, че имам възможността да познавам и да съм с човек като теб.
Бих престанала да се цупя за незначителни неща.
Бих се съобразявала с твоето мнение.
Бих те изслушвала.
Бих била по-мила и съобразителна с теб, защото го заслужаваш.
Бих направила всичко възможно този път да те видя.
Бих направила всичко това ако се върнеш... защото ти си единственият човек, който искам, трябва и заслужава да види истинската ми същност.. а не онова момиче, носещо маска, на която пише с големи букви "НЕ МИ ПУКА ЗА НИЩО И НИКОГО!"... защото ти доказа прекалено много пъти, че не би ме наранил, че не си като другите, че заслужаваш всичко това!

Върни се... Върни се, не издържам повече без теб! Върни се...

....

"Без да си ме питал, ще ти кажа, че понякога ужасно ми е мъчно за отминалите дни...
Без да си ме питал, ще ти кажа, че понякога ми липсват миговете с теб.. усмивките, които ти ми даваше.. липсва ми и как сърцето ми се разтуптяваше. Зная, че и ти си го усещал...
                                               Зная също - няма да попиташ."

Всичко се върна там, откъдето започна. Пак сме непознати.....

Едно сърце в този миг е с теб....

Изживяна мечта, или...

Има дни, в които всеки жест, всяка дума, всеки предмет, всяка песен.. ми напомнят за теб.
Има дни, в които спомените ме разкъсват, връщат ме на дъното..., а сълзите ме давят.. Днес е подобен ден.


Проведох интересен разговор с човек, който не очаквах да ме разбере. С човек, който е доста по-зрял от мен.
Разговорът беше следния:
.......
З.: Не, не обвинявам никого. Опитвам се да разбера ситуацията.
В.: Просто И. се нервеше на него, че още не е идвал да се видим, а на мен, че се занимавам с хора, които не познавам риъл...
З.: Той е прав до някъде. Тук всеки е Бог.
В.: Не можех да се откажа от него... Не,не.. той не беше такъв. Той беше адски мило момче.
З.: Поне си си изживяла мечтата.
В.: Ми.. да.. колкото можах... Исках да продължи вечно...
З.: Продължавай напред.
В.: Опитах, но не мога. Нещо ме дърпа назад. Искам си го...
З.: А времето.. то е интересно нещо. Не знаеш какви срещи ти готви още и кога.
В.: Това беше.. невероятно изживяване. Макар да не го бях виждала, винаги успяваше да докаже по някакъв начин, че ме обича и че го е грижа за мен. Никога не съм и няма да съжалявам, че толкова време съм била с човек, когото не съм виждала! Никога.
З.: И не трябва. Запази усмивките само.
В.: Всичко. Дори сълзите си струваха!
З.: Е, сълзи... Продължаваш да го обичаш. По всичко ти личи. Той губи много.
В.: Аз губя много повече. Като мен - много. Но той.. той е неповторим. Няма друг такъв. Уникално момче и характер.
З.: Не говори така. Ако съдбата ви иска заедно, ще ви срещне рано или късно
В.: Как ще издържа толкова време без него...
З.: Търпение. А и ако той те обича ще се върне.
В.: Да, но...

Истината е.. че ми липсва всичко, което имахме.
Липсват ми караниците и нашите "сериозни разговори"...
Липсва ми това да ме караш да се усмихвам.
Дори ми липсва Зуза сутрин да ме пита "Какво е станало, защо си толкова щастлива от сутринта?".. а аз да й отговарям с онзи пламък в очите "Писахме до късно, обичам го.. обожавам го! Всичко ми е!" .. и да грея от щастие.

Обичам те.. нека късно да е. Обичам те!... :(

ТИ! ТИ! ТИ!

Имам нужда да напиша нещо за мъжете, които съм допуснала в живота си. 
По-точно казано, да си направя равносметка.... може би. 
Със сигурност всеки един от тримата би се познал, но със сигурност, никога няма да го прочетат.


ТИ! "Първата любов" 
Не ми повярва, игра си с мен, а не знаеш на какво бях способна за теб. Всъщност знаеше, но както казах - не ми повярва. Буквално ме направи на пух и прах. Стотици, хиляди, милиони сълзи изронени заради теб, но единствено четирите стени ги видяха. Проклинания, че не бях достатъчно добра за теб, а всъщност ти не си ме заслужавал. И не го казвам, само защото така едва ли не ще се успокоя от това, че не те имах.., а защото наистина е така! Най-жалкото за мен е, че заради теб посегнах на живота си! Но на теб естествено, не би ти мигнало и окото. Честно казано, съжалявам за изгубеното си време с теб!
Въпреки, че има и някои сравнително добри последици. Заради теб пораснах. Не, че това е хубаво, но затова сега не мисля като 16 годишна тийнейджърка, мислеща само в кое кафе да отиде или кое молче да посети. Не! Сега имам здрав ум и разум. Сега никой не може да си играе с мен, сега АЗ мачкам, когато ме заболи дори малко! Сега АЗ си играя с тези, които не ме оценяват. Заради теб ми се изгради характера, които не се понася на голяма част от хората, но на другата половина им е приятно да имат.. бих казала странен човек до себе си.




ТИ!
Беше ми първият приятел, въпреки, че бяхме доста мънички. Беше адски мил, което не го очаквах, защото се подвизаваше зад маската "лошо момче". Докато не сгреши. Въпреки, че и аз имах вина. Въпроса е там, че алкохола ти изигра лоша шега... ти знаеш.
След 4г, през които ти беше просто част от миналото, реших да опитам пак с теб. Въпреки, че само те използвах, защото исках да забравя човекът, за кого ще пиша след теб.. но нямаше полза. Казваше, че не си ме бил забравил през тези 4г. Спомням си и какво каза на В., когато ме прегърна за първи път - "4 години чакам този момент!"
Стана ми адски приятно да го чуя.. жалко, че е било лъжа. Беше адски мил и внимателен с мен, тъй като знаеше какво се опитвах да забравя.. знаеше и че има вероятност да си играя с теб, но не се отказа...  Открих, че си ме лъгал за доста неща.. открих, че явно "Обичам те!" си го казвал на доста хора. Заболя ме, защото беше изградил малка стена от доверие, защото започнах да се влюбвам в теб, свикнах с теб.. защото ме правихте на глупачка с Д. Глупавото е, че точно, когато си помисля, че си осъзнал грешката си.. и реша да ти дам втори шанс, ти показваш точно обратното. Показваш, че няма да се промениш, че това си Ти.. свикнал да си играе с чувствата на хората. Лъжеш красиво, това ти дава огромно предимство в любовта. Караш ги да се влюбват в теб, а после им разбиваш сърцата. Моето не можа, тъй като то все още си е разбито, и защото не се бях влюбила толкова в теб. 
Яд ме е на теб, защото можеше да имаме идеалната връзка.. защото всичко в теб някак си ме привличаше.. и още повече ме е яд, че това стана заради хора, които ти дори не познаваш. Знам, че не е нищо особено, тъй като нищо не се бе случило, но няма да позволя на никого да си играе с мен. Съжалявам.


ТИ!
Ти, ти, ти.. Каквото и да кажа за теб ще е малко. Ти си слабо казано уникален човек.. всяка би била адски щастлива, ако те има. Аз.. аз летях от щастие.
Спомням си, как завиждах на хората, които те заобикалят.. Те можеха да те виждат всеки ден, да говорят с теб, да се смеят с теб... Всичко давах /и все още давам/, да съм поне за един ден на тяхното място.
Изведнъж се превърна в човека, заемащ най-важното място за мен. Превърна се в моето момче, моето слънчице, човекът, с когото си представях бъдещето. За много кратко време ми показа, че с теб ще си заслужава, че ти не си като другите, че ти си различен, истински, неповторим... За много кратко време моето щастие започна да зависи от теб. Ти.. ти може би си първия, който не си бе играл с мен. Първия, който ми даваше всичко, от което имах нужда.. всичко, което да кара сърцето ми да бие като лудо. Лягах и ставах с мисълта за теб.. Заспивах, представяйки си как някой ден ще те прегърна и целуна, как всяка една минута от живота си ще си подарим един на друг.. как със всяка глътка въздух ще си казваме колко се обичаме. А още докато отворя очи се замислях дали още спиш, какво ли сънуваш, как ще мине деня ти... Даваше ми сила да продължа напред, макар и да не беше до мен. Обсипваше ме се любов, макар и нереална. Но и аз и ти знаем, че беше истинска. Първият, който ме караше да се чувствам по този начин. Първият, който не го беше срам да признае какво чувства. Първият, който беше себе си. Първия и единствения!
Имахме адски много караници и раздели, знаехме, че това малко по малко убива любовта, но не се отказахме... Нито ти, нито аз. Макар да казваш, че си със слаб характер, това е доказателство, че не е така.
Ти.. нищо лошо не мога да напиша за теб, тъй като ти нямаш лоши качества. Освен, че си егоист... Не в пълния смисъл на думата, но има малка доза от нея в теб.
Сега колкото и да не ми се искаше, това се оказа последната раздяла. Ти поиска.
Сега не можеш и да си представиш колко ми липсваш и колко се нуждая от теб. Сега.. всичко е празно, сиво и еднообразно. Сега.. дори нямам думи да опиша как се чувствам.
Просто искам да се върнеш. Да се върнеш и да продължим да пишем историята си. 
Принадлежи ни. Наша е.. Не може след толкова дълго време, всичко това да приключи сега...  Липсваш ми! 

"Живот мечта!"

Не ми трябва човек до себе си. Не искам още болка. Не искам да чувам "Обичам те!".. всеки го казва без да го чувства. Какъв е смисъла? Не искам да чувам и "С теб съм!".. казват го, защото просто знаят, че имаш нужда да го чуеш. 

Уморих се от всичко. Уморих се от 'верните приятели', реално погледнато всеки си гледа интереса. Всеки те използва, докато вече нямат никаква полза от теб. Всеки иска да те прецака, да те гледа как се мъчиш, да страдаш, да те боли. 
Уморих се от любов. Каква любов... и там всичко е докато имат някаква изгода от теб. Нищо не е реално, нищо не е така както бих искала да е. По нищо не си личи, че това е живот на едно 16 годишно момиче. Всичко е с краката нагоре... 

Емоционално съм рухнала. Психически съм изцедена. Духовно съм мъртва. Физически аз се усмихвам.

Наивница.

Позволих си да се доверя отново... Естествено - на грешния човек.
"Обичам те!"
"Знам, че те боли.. с мен няма да съжаляваш."
"С мен ще е различно, ще ти докажа."
"Единствена си ми!"
И накрая какво? .. Нямам думи да опиша разочарованието си. Нямам думи да опиша как се почувствах... Мислех си какво ми казваше, хиляди празни думи, хиляди лъжливи думи...
Признавам си, че му повярвах.. колкото и да се опитвах да го предотвратя това, но... Но лъже красиво. А може би аз се нуждаех от тези думи тогава. Може би търсих рамо, на което да се опра, рамо, което да ме накара да се почувствам по-добре и да забравя всичко.
Мислех, че го бях намерила. Мислех, че той ще ми помогне.... Даде ми време, даде ми време, което друг не би ми дал. Даде ми надежди.. надежди, от които тогава се нуждаех. Даде ми всичко, което тогава ми липсваше...
Всичко, за което копнеех от друг човек.
Нямах доверие в него.. знаех, че може да се случи подобно нещо. Знаех, че може да ме нарани.
Но думите му... Повярвах му. Изгради малка стена от доверие. Накара сърцето ми да бие като лудо, накара замрелите пеперуди да разперят крила и да се бушуват в стомаха ми. Накара ме да копнея за целувките и прегръдките му. Накара ме да повярвам в лъжите му. Накара ме да направя всичко това за сравнително малко време.
А накрая... накрая я разби. Сърцето ми.. нямаше големи поражения по него, тъй като беше все още на парчета, но душевната болка... това, че може би скоро няма да се доверя на друг е тъй болезнена... Откъсна перата на пеперудите, накара ме да се погнуся от целувките му, да не искам да знам какво е в прегръдките му. Накара ме да съжалявам, че му дадох шанс.. че бях с него. Губела съм си времето.


Трябваше ли да мина през това? Със все още кървящо сърце да изпитам още едно разочарование? Нужно ли беше?!! Достатъчно боли! Достатъчно се мъча!
Трябваше ли по дяволите...

Неизпълнено обещание...

Смазана съм отвътре... Сърцето ми е като премазано от танк. Като Сахара.. пусто, еднообразно.. само че тук я няма тази тайнствена красота. Всичко е изгнило от милионите сълзи и ухае на самота.

Във всеки следващ ми липсва нещо.. Дори несъзнателно ги сравнявам един с друг.
Всеки следващ притежава по-малко от Него. Всеки следващ не е Него...
Чувам "Обичам те!", но не го чувам от правилния човек, от човека, който искам да ми го каже.
Чувам хиляди мили думи и обещания, но.. за какво са ми? Не вярвам в нито една думичка, изречена от тях. Не вярвам в чувствата им... Те не са него. Те не са това, което аз искам, това, от което се нуждая...
Те са нищо, пред неговото "Обичам те", те са нищо пред неговите думи, пред неговите обещания, пред неговите чувства... Те са преходни...

30 Seconds to Mars - Hurricane

Няма втора... Настръхвам... Гласът му.. Начина, по който я е изпълнил, текста... :(

Неизпратено... Неполучено...

Здравей..
Искам само да ти  кажа, че това е последното "писмо", което ще напиша.
Изобщо.. последното нещо(?), което ще напиша за теб...
Ти ме забрави. Мой ред е....



Сбогом.

Неизпратено... Неполучено...

Здравей! Пак съм аз...
Днес.. беше гаден, скучен, празен и сив ден... Бих искала да знам как мина твоят.
Мислих каква бях преди да се появиш, как започнахме да пишем... Изобщо за началото.
Сещаш ли се как ми пишеше редовно в skype, а аз не ти обръщах внимание? Месеци по-късно си разменихме ролите... Смешно е. Няма значение.
А сещаш ли се как те наричах "моят dj" ? Ах... *smile*
Ако знаех, че ще бъдеш човека, когото обичам, обожавам.. човекът, за когото давам всичко......... Естествено - нямаше от къде да знам.
Сещам се и как се карахме. Сега като замисля.. пак беше толкова вълнуващо.
Сещам се как започвах лека-полека да се привързвам към теб. Как започвах несъзнателно да те следя къде и с кого пишеш...
Как започнах да се интересувам как си, как е минал деня ти,...


По дяволите...
Напразно се преструвам, че мога без теб...
Липсваш ми с всяка глътка въздух...

No matter where you are in the world,the moon is never bigger than your thumb.

Имам нужда да влезе в Skype и отново да мога да възкликна "Слънчоооо!" с хилядите си мечки и целувки.
Имам нужда да прочета "Остани още мъничко! :(", след като съм казала, че ще си лягам.
Имам нужда някой да ме нарича "Мъниче".
Имам нужда някой да ми лази по нервите по онзи миловиден начин.
Имам нужда някой да ми повтаря, че е гладен.
Имам нужда да ме обича.
Имам нужда да го обичам.
Имам нужда от него.
Кой ще ми го върне?


Кой ще обясни на изстрадалото ми сърчице, че не всяка любов продължава вечно и че не винаги, когато искаш да спреш някого, имаш силите да го направиш?

Грешила съм...

Мислих.. мислих за теб, за мен, за нас...
За това от къде тръгнахме, през какво минахме и до къде стигнахме...
И знаеш ли какво? Осъзнах, че с теб до никъде няма да стигна...
Нямаме бъдеще заедно.. не и в този живот.
Може би в друг град, с други хора, я друго време щеше да е различно.
Не и сега.......
Жалкото е, че мислех, че ти си правилният.. единственият за мен.
Грешила съм... Грешила съм с преценката си, с чувствата си.. с всичко.
Но по дяволите, защо не мога да се откажа от теб? Та ти ме нараняваш толкова болезнено...
Съсипах се заради теб.. а болката ми харесва?
Убиваш ме с безчувствените си думи, а продължаваш да си ми всичко...
Толкова е нечестно!
Нечестно е това, което ми причиняваш, това което изживявам на тази крехка възраст...
В мен ли е проблема, мамка му? Аз ли съм голяма наивница?
В главата ми е каша... буквално... Объркана съм, но не мога да кажа "Майната му, все някога ще го забравя", .. просто не мога.
Не мога и  не искам.
Не съм толкова силна.

Well... I...

Преди спомените за теб ми носеха утеха. Чувствах се добре.
Но сега ме задушават. Сякаш бодлива тел е увита около гърлото ми.. и всеки път, когато спомените изплуват - някой стяга тази тел.
И боли!
И кърви!
И викам!
Но и не се отказвам от спомените.
Не е толкова лесно... Не е като да изтрия някой твой мил SMS, който завършва с "Обичам те"... и който всъщност никога не получих. Не е като да се правя, че не съществуваш. Толкова си истински, че чак нереален.
...Както никога досега.
Говоря си с теб... Говоря с теб с писма, които никога няма да прочетеш.
И всъщност винаги отварям чата си с теб и чакам... просто чакам за едно "Хей, здравей! Как си? Как върви при теб?"
Чакам...
Чакам...
Чакам и чакам...
Ще чакам дълго, нали? I know.
Няма значение...
Липсваш ми, това е всичко.

Скъпо сърце...

Скъпо сърце, възхищавам ти се! Било си лъгано, разигравано и мамено стотици пъти, но все още мечтаеш за истинска любов. Онази луда, страстна и непозната за теб... онази, която да разбушува цялата ти същност, онази, която ще те накара да полетиш от щастие.
Скъпо сърце, страдало си от дъното на душата си, но биеш все така неуморно, макар много пъти да си искало да спреш.
Толкова си крехко.. Обвито си цялото в белези и рани... Рани, кървящи все още...
Скъпо сърце, знам, че те е страх... както и мен. Но, сърце, и това ще отмине, и това ще забравим. И тази история ще я оставим назад във времето. Назад в болезненото време.
Скъпо сърце, ще открием любовта, за която жадуваме. Ще я открием, защото тя ни принадлежи. Заслужаваме я!

Болезнената игра.

Здравей! Аз съм МЪЖ. Искаш ли да играем на една игра? Ще ти казвам, че си единствена за мен, въпреки, че няма да бъдеш. Ще те лъжа, че ще те обичам вечно, ще те забавлявам, ще спечеля доверието ти. А когато се влюбиш в мен толкова силно, че няма да има друг за теб освен мен, ще разбия сърцето ти. Е, аз съм мъж, искаш ли да играем на тази игра?

Неизпратено... неполучено....

Здравей. Знам, че никога няма да прочетеш това, но имам нужда да го напиша.
Чувствам се като призрак... невидима и ненужна. Чувствам се отвратително, имам нужда от подкрепата ти, от самият теб. Имам нужда да ти споделям какво се случва с мен.
Е, предаде ме човек, от когото го очаквах, но някак си не исках да повярвам, че би го направил. Направи го по най-долният и гнусен начин. Отвращавам се от него.
Естествено, че и него сравнявах с теб. Още дълго време ще ги сравнявам с теб, но... Както и да е.
Боли ме, но съм добре. Въпреки, че "добре" не значи щастлива. Затворила съм се в себе си... Излизам за по час, колкото да подишам малко чист въздух, и се прибирам. Ако не са приятелите ми, да съм забравила какво е да се усмихваш. Нямам желание за това... По цял ден гледам филми.. чувствам се добре така. Сякаш се откъсвам от ужасната реалност.. но не и от теб. Толкова са ми еднообразни дните след като си замина, но така ми харесва.
Отказвам цигарите... заради теб. Макар те да бяха единствената ми подкрепа, след като се разделихме. Бяха утехата  ми. Сега утехата ми е писането. Чувствам се добре, след като напиша как се чувствам. Знаеш ли... бих искала да прочета как се чувстваш. Бих искала да излееш душата си на лист хартия и магически той да се появи пред мен.
Общо взето нямам желание за нищо, но... надявам се скоро да се почувствам поне малко жива.
Надявам се, че при теб нещата са много по-добре...
Липсваш ми. Прегръщам те.

"Любов, с любов се забравя!" .. Пф!

Та нали като ти липсва нещо, никой не може да го замени? Та нали не спираш да мислиш за онова, за което жадуваш? Нима няма да виждаш неговите очи и неговата усмивка в другия? Нима дори и несъзнателно не го сравняваш с Него?
В студената вечер, сгушена в топлата завивка не мислиш ли за Него? Не мислиш ли, че той е по-добър, по-искрен, по-истински.... та нали го обичаш...
Дори при най-малката грешка на другия си казваш, "Той не би го направил...".
Слушаш балади и мислиш за него..
Четеш тъжни стихове и мислиш за него..
Гледаш стените, които те заобикалят и мислиш за него..
Гледаш красивите, бели и невинни снежинки да се трупат една по една.. и мислиш за него...
Затваряш очи.. и пак е той.
Всичко е той. Не можеш да го изкараш от ума си. Забил се е като пирон в сърцето ти... Болезнено е... Но не искаш да го забравиш. Не можеш да изкараш пирона от там...
Махнеш ли го.. ще остане дупка. Ще остане грозен белег в сърцето ти... Ще ти напомня, че там е имало нещо истинско, живяло е нещо истинско... Там е живял Той.
Не че така е по-добре, но сякаш те боли по-малко.. А може би се заблуждаваш? ..Със сигурност се заблуждаваш, но важното е че малко или много се чувстваш по-добре.
- А този пирон.. той вечно ли ще е там? - .. попита тя
- Не, разбира се, но дълго време ще живее вътре в теб.
- Боли ме с него... Сякаш се забива по-дълбоко в сърцето ми...
- Защото прекалено много мислиш за него.. прекалено много мислиш за последствията.
- Кога ще се махне?
- Когато си готова.

- Готова за какво?
- Готова да живееш пълноценно отново...
- Но аз съм готова!
- Не, не си.
- ..Кой ще го махне?
- Ще го махне човекът, на когото повярваш, на когото позволиш да го махне.
- А дупката след пирона?
- Този човек ще я заличи.
- Как? С какво?
- С искрената си любов към теб.
- Не разбирам.. та аз не мога да обичам вече....
- Можеш!
- От къде знаеш?
- .... Прекалено много въпроси задаваш.
- Но аз искам да знам!
- Ще разбереш, когато му дойде времето.
- Но.. боли ме твърде много...
- Знам. Това е урок. Всеки е минал през това..
- Дори и ти ли?
- Дори и аз.
- ..А сега?
- Какво сега?
- Сега какво да правя?
- Сега ще чакаш да се появи Човекът.
- Ще чакам.......