Здравей. Знам, че никога няма да прочетеш това, но имам нужда да го напиша.
Чувствам се като призрак... невидима и ненужна. Чувствам се отвратително, имам нужда от подкрепата ти, от самият теб. Имам нужда да ти споделям какво се случва с мен.
Е, предаде ме човек, от когото го очаквах, но някак си не исках да повярвам, че би го направил. Направи го по най-долният и гнусен начин. Отвращавам се от него.
Естествено, че и него сравнявах с теб. Още дълго време ще ги сравнявам с теб, но... Както и да е.
Боли ме, но съм добре. Въпреки, че "добре" не значи щастлива. Затворила съм се в себе си... Излизам за по час, колкото да подишам малко чист въздух, и се прибирам. Ако не са приятелите ми, да съм забравила какво е да се усмихваш. Нямам желание за това... По цял ден гледам филми.. чувствам се добре така. Сякаш се откъсвам от ужасната реалност.. но не и от теб. Толкова са ми еднообразни дните след като си замина, но така ми харесва.
Отказвам цигарите... заради теб. Макар те да бяха единствената ми подкрепа, след като се разделихме. Бяха утехата ми. Сега утехата ми е писането. Чувствам се добре, след като напиша как се чувствам. Знаеш ли... бих искала да прочета как се чувстваш. Бих искала да излееш душата си на лист хартия и магически той да се появи пред мен.
Общо взето нямам желание за нищо, но... надявам се скоро да се почувствам поне малко жива.
Надявам се, че при теб нещата са много по-добре...
Липсваш ми. Прегръщам те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар