Смазана съм отвътре... Сърцето ми е като премазано от танк. Като Сахара.. пусто, еднообразно.. само че тук я няма тази тайнствена красота. Всичко е изгнило от милионите сълзи и ухае на самота.
Във всеки следващ ми липсва нещо.. Дори несъзнателно ги сравнявам един с друг.
Всеки следващ притежава по-малко от Него. Всеки следващ не е Него...
Чувам "Обичам те!", но не го чувам от правилния човек, от човека, който искам да ми го каже.
Чувам хиляди мили думи и обещания, но.. за какво са ми? Не вярвам в нито една думичка, изречена от тях. Не вярвам в чувствата им... Те не са него. Те не са това, което аз искам, това, от което се нуждая...
Те са нищо, пред неговото "Обичам те", те са нищо пред неговите думи, пред неговите обещания, пред неговите чувства... Те са преходни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар