ТИ! ТИ! ТИ!

Имам нужда да напиша нещо за мъжете, които съм допуснала в живота си. 
По-точно казано, да си направя равносметка.... може би. 
Със сигурност всеки един от тримата би се познал, но със сигурност, никога няма да го прочетат.


ТИ! "Първата любов" 
Не ми повярва, игра си с мен, а не знаеш на какво бях способна за теб. Всъщност знаеше, но както казах - не ми повярва. Буквално ме направи на пух и прах. Стотици, хиляди, милиони сълзи изронени заради теб, но единствено четирите стени ги видяха. Проклинания, че не бях достатъчно добра за теб, а всъщност ти не си ме заслужавал. И не го казвам, само защото така едва ли не ще се успокоя от това, че не те имах.., а защото наистина е така! Най-жалкото за мен е, че заради теб посегнах на живота си! Но на теб естествено, не би ти мигнало и окото. Честно казано, съжалявам за изгубеното си време с теб!
Въпреки, че има и някои сравнително добри последици. Заради теб пораснах. Не, че това е хубаво, но затова сега не мисля като 16 годишна тийнейджърка, мислеща само в кое кафе да отиде или кое молче да посети. Не! Сега имам здрав ум и разум. Сега никой не може да си играе с мен, сега АЗ мачкам, когато ме заболи дори малко! Сега АЗ си играя с тези, които не ме оценяват. Заради теб ми се изгради характера, които не се понася на голяма част от хората, но на другата половина им е приятно да имат.. бих казала странен човек до себе си.




ТИ!
Беше ми първият приятел, въпреки, че бяхме доста мънички. Беше адски мил, което не го очаквах, защото се подвизаваше зад маската "лошо момче". Докато не сгреши. Въпреки, че и аз имах вина. Въпроса е там, че алкохола ти изигра лоша шега... ти знаеш.
След 4г, през които ти беше просто част от миналото, реших да опитам пак с теб. Въпреки, че само те използвах, защото исках да забравя човекът, за кого ще пиша след теб.. но нямаше полза. Казваше, че не си ме бил забравил през тези 4г. Спомням си и какво каза на В., когато ме прегърна за първи път - "4 години чакам този момент!"
Стана ми адски приятно да го чуя.. жалко, че е било лъжа. Беше адски мил и внимателен с мен, тъй като знаеше какво се опитвах да забравя.. знаеше и че има вероятност да си играя с теб, но не се отказа...  Открих, че си ме лъгал за доста неща.. открих, че явно "Обичам те!" си го казвал на доста хора. Заболя ме, защото беше изградил малка стена от доверие, защото започнах да се влюбвам в теб, свикнах с теб.. защото ме правихте на глупачка с Д. Глупавото е, че точно, когато си помисля, че си осъзнал грешката си.. и реша да ти дам втори шанс, ти показваш точно обратното. Показваш, че няма да се промениш, че това си Ти.. свикнал да си играе с чувствата на хората. Лъжеш красиво, това ти дава огромно предимство в любовта. Караш ги да се влюбват в теб, а после им разбиваш сърцата. Моето не можа, тъй като то все още си е разбито, и защото не се бях влюбила толкова в теб. 
Яд ме е на теб, защото можеше да имаме идеалната връзка.. защото всичко в теб някак си ме привличаше.. и още повече ме е яд, че това стана заради хора, които ти дори не познаваш. Знам, че не е нищо особено, тъй като нищо не се бе случило, но няма да позволя на никого да си играе с мен. Съжалявам.


ТИ!
Ти, ти, ти.. Каквото и да кажа за теб ще е малко. Ти си слабо казано уникален човек.. всяка би била адски щастлива, ако те има. Аз.. аз летях от щастие.
Спомням си, как завиждах на хората, които те заобикалят.. Те можеха да те виждат всеки ден, да говорят с теб, да се смеят с теб... Всичко давах /и все още давам/, да съм поне за един ден на тяхното място.
Изведнъж се превърна в човека, заемащ най-важното място за мен. Превърна се в моето момче, моето слънчице, човекът, с когото си представях бъдещето. За много кратко време ми показа, че с теб ще си заслужава, че ти не си като другите, че ти си различен, истински, неповторим... За много кратко време моето щастие започна да зависи от теб. Ти.. ти може би си първия, който не си бе играл с мен. Първия, който ми даваше всичко, от което имах нужда.. всичко, което да кара сърцето ми да бие като лудо. Лягах и ставах с мисълта за теб.. Заспивах, представяйки си как някой ден ще те прегърна и целуна, как всяка една минута от живота си ще си подарим един на друг.. как със всяка глътка въздух ще си казваме колко се обичаме. А още докато отворя очи се замислях дали още спиш, какво ли сънуваш, как ще мине деня ти... Даваше ми сила да продължа напред, макар и да не беше до мен. Обсипваше ме се любов, макар и нереална. Но и аз и ти знаем, че беше истинска. Първият, който ме караше да се чувствам по този начин. Първият, който не го беше срам да признае какво чувства. Първият, който беше себе си. Първия и единствения!
Имахме адски много караници и раздели, знаехме, че това малко по малко убива любовта, но не се отказахме... Нито ти, нито аз. Макар да казваш, че си със слаб характер, това е доказателство, че не е така.
Ти.. нищо лошо не мога да напиша за теб, тъй като ти нямаш лоши качества. Освен, че си егоист... Не в пълния смисъл на думата, но има малка доза от нея в теб.
Сега колкото и да не ми се искаше, това се оказа последната раздяла. Ти поиска.
Сега не можеш и да си представиш колко ми липсваш и колко се нуждая от теб. Сега.. всичко е празно, сиво и еднообразно. Сега.. дори нямам думи да опиша как се чувствам.
Просто искам да се върнеш. Да се върнеш и да продължим да пишем историята си. 
Принадлежи ни. Наша е.. Не може след толкова дълго време, всичко това да приключи сега...  Липсваш ми!