Изживяна мечта, или...

Има дни, в които всеки жест, всяка дума, всеки предмет, всяка песен.. ми напомнят за теб.
Има дни, в които спомените ме разкъсват, връщат ме на дъното..., а сълзите ме давят.. Днес е подобен ден.


Проведох интересен разговор с човек, който не очаквах да ме разбере. С човек, който е доста по-зрял от мен.
Разговорът беше следния:
.......
З.: Не, не обвинявам никого. Опитвам се да разбера ситуацията.
В.: Просто И. се нервеше на него, че още не е идвал да се видим, а на мен, че се занимавам с хора, които не познавам риъл...
З.: Той е прав до някъде. Тук всеки е Бог.
В.: Не можех да се откажа от него... Не,не.. той не беше такъв. Той беше адски мило момче.
З.: Поне си си изживяла мечтата.
В.: Ми.. да.. колкото можах... Исках да продължи вечно...
З.: Продължавай напред.
В.: Опитах, но не мога. Нещо ме дърпа назад. Искам си го...
З.: А времето.. то е интересно нещо. Не знаеш какви срещи ти готви още и кога.
В.: Това беше.. невероятно изживяване. Макар да не го бях виждала, винаги успяваше да докаже по някакъв начин, че ме обича и че го е грижа за мен. Никога не съм и няма да съжалявам, че толкова време съм била с човек, когото не съм виждала! Никога.
З.: И не трябва. Запази усмивките само.
В.: Всичко. Дори сълзите си струваха!
З.: Е, сълзи... Продължаваш да го обичаш. По всичко ти личи. Той губи много.
В.: Аз губя много повече. Като мен - много. Но той.. той е неповторим. Няма друг такъв. Уникално момче и характер.
З.: Не говори така. Ако съдбата ви иска заедно, ще ви срещне рано или късно
В.: Как ще издържа толкова време без него...
З.: Търпение. А и ако той те обича ще се върне.
В.: Да, но...

Истината е.. че ми липсва всичко, което имахме.
Липсват ми караниците и нашите "сериозни разговори"...
Липсва ми това да ме караш да се усмихвам.
Дори ми липсва Зуза сутрин да ме пита "Какво е станало, защо си толкова щастлива от сутринта?".. а аз да й отговарям с онзи пламък в очите "Писахме до късно, обичам го.. обожавам го! Всичко ми е!" .. и да грея от щастие.

Обичам те.. нека късно да е. Обичам те!... :(