No matter where you are in the world,the moon is never bigger than your thumb.

Имам нужда да влезе в Skype и отново да мога да възкликна "Слънчоооо!" с хилядите си мечки и целувки.
Имам нужда да прочета "Остани още мъничко! :(", след като съм казала, че ще си лягам.
Имам нужда някой да ме нарича "Мъниче".
Имам нужда някой да ми лази по нервите по онзи миловиден начин.
Имам нужда някой да ми повтаря, че е гладен.
Имам нужда да ме обича.
Имам нужда да го обичам.
Имам нужда от него.
Кой ще ми го върне?


Кой ще обясни на изстрадалото ми сърчице, че не всяка любов продължава вечно и че не винаги, когато искаш да спреш някого, имаш силите да го направиш?