Грешила съм...

Мислих.. мислих за теб, за мен, за нас...
За това от къде тръгнахме, през какво минахме и до къде стигнахме...
И знаеш ли какво? Осъзнах, че с теб до никъде няма да стигна...
Нямаме бъдеще заедно.. не и в този живот.
Може би в друг град, с други хора, я друго време щеше да е различно.
Не и сега.......
Жалкото е, че мислех, че ти си правилният.. единственият за мен.
Грешила съм... Грешила съм с преценката си, с чувствата си.. с всичко.
Но по дяволите, защо не мога да се откажа от теб? Та ти ме нараняваш толкова болезнено...
Съсипах се заради теб.. а болката ми харесва?
Убиваш ме с безчувствените си думи, а продължаваш да си ми всичко...
Толкова е нечестно!
Нечестно е това, което ми причиняваш, това което изживявам на тази крехка възраст...
В мен ли е проблема, мамка му? Аз ли съм голяма наивница?
В главата ми е каша... буквално... Объркана съм, но не мога да кажа "Майната му, все някога ще го забравя", .. просто не мога.
Не мога и  не искам.
Не съм толкова силна.