Скъпо сърце, възхищавам ти се! Било си лъгано, разигравано и мамено стотици пъти, но все още мечтаеш за истинска любов. Онази луда, страстна и непозната за теб... онази, която да разбушува цялата ти същност, онази, която ще те накара да полетиш от щастие.
Скъпо сърце, страдало си от дъното на душата си, но биеш все така неуморно, макар много пъти да си искало да спреш.
Толкова си крехко.. Обвито си цялото в белези и рани... Рани, кървящи все още...
Скъпо сърце, знам, че те е страх... както и мен. Но, сърце, и това ще отмине, и това ще забравим. И тази история ще я оставим назад във времето. Назад в болезненото време.
Скъпо сърце, ще открием любовта, за която жадуваме. Ще я открием, защото тя ни принадлежи. Заслужаваме я!
Няма коментари:
Публикуване на коментар