.

Мили дядо Коледа, ето че пак съм аз.. макар и с няколко години по-голяма. Спомням си, че преди време бях поискала един диск на тогавашната ми любима певица. Е, получих го, благодаря ти. После пък исках Той да ми пише.. е, и за това ти благодаря. Май до сега не съм ти благодарила за нищо, а ти изпълняваше всяко едно желание. Благодаря ти и за това. Но мили дядо Коледа.. аз пораснах. Сега няма да поискам диск, той да ми пише или нещо подобно... Дядо Коледа, искам просто да ми повярват. Искам да имат вяра в мен, да видят, проумеят и разберат, че аз не съм онова дете, което не знаеше, че не всичко, което лети се яде и че светът съвсем не е толкова розов. . Че не всеки, който ти се усмихва иска ти да си добре, че не всеки, който ти се пише „приятел” ти е такъв... Искам да разберат, че аз съм готова за сивия и мрачен свят, който застига всеки рано или късно. Искам да знаят, че твърде рано научих едни от най-важните уроци.. дори Животът ме изпита не веднъж за тях. Искам да разберат, че мога да се справя, защото съм го доказала пред себе си, а повярвай, това беше едно от най-трудните неща. Искам да ме погледнат дори за минута не през родителските очи, а през очите на тийнейджyрите, които те са били, защото точно тогава биха ме разбрали.. биха разбрали какво искам да им докажа и защо. Искам да разберат, че това е Моят живот, а не “part 2” на техния. Това далеч не значи, че искам да съм разхайтена, разпусната и каква ли не. Не, искам просто нормален, тийнейджърски живот. Искам да се веселя, да греша, а после да поправя грешките си и сама да разбирам поуките от тях. Искам да изляза и да мога аз сама да вземам решения, но и ако има последствия, те да касаят единствено мен. Искам да съм самостоятелна, искам да видя разликата от 13-те години и 17-те. Защото в момента аз не виждам и грам разлика. Държат се с мен като с едно 13 годишно дете, тъкмо навлизащо в пубертета.. но аз не съм и го виждам, и всичко го виждат.. само не и те. Отдалечават ме от себе си, но когато го разберат ще е твърде късно... Мили дядо Коледа, знам, че това няма как да го получа.. естествено знам, и че не съществуваш.. дори не знам защо го пиша „на теб”... но имах нужда просто да го напиша. ИСКАМ ДА БЪДА САМОСТОЯТЕЛНА. 

:)

Защо точно него, след като мога да имам всеки друг? Защото вие не разбирате... Защото вие не разбирате и никога няма да разберете това между нас. Защото никога няма да разберете любовта.. защото това между нас е много повече от чувства. Между нас има приятелство, което никой и нищо няма да развали. Защото между нас има 100%-во доверие, а това е нещо, което не всеки би могъл да спечели и запази. Защото между нас има желание.. огромното желание да сме заедно. Защото преодоляваме ЗАЕДНО всеки един проблем. Защото сме един за друг.. колкото и клиширано да звучи... Защото се допълваме. Защото го обичам. Защото ме обича.

~

Чудиш се защо не я мразя, след като е с теб? Защото тя знае... Знае, че когато погледнеш в очите й, виждаш мен. Знае, че когато я прегърнеш, се сещаш как в онази студена вечер, на "нашата" пейка, се бях сгушила в теб като дете. Знае, че ког ато я целунеш, жадуваш да изпиеш моите устни.. а нейните горчат. Знае, че с нея сексът е просто секс, а с мен всичко беше любов. Знае, че на сърцето ти пише моето име. Знае.. защото и тя го усеща. Чудиш се защо не я мразя, след като е с теб? Защото тя достатъчно се мрази.

..

Често имаха разногласия, всъщност винаги.. Но знаеш ли? Дори тогава можеше да се види любовта в очите ми. Изкарваха си гнева един на друг, но това не им попречи да са заедно толкова време и да се обичат със същата невинна и чиста любов. Имаше хора, които не искаха те да са заедно и правеха всичко възможно да ги разделят. Но знаеш ли? Те не повярваха на лъжите, казани един за друг. Между тях имаше доверие. Беше любов....

...

Не беше от тези на които не им пукаше, но не беше и от онези, които показваха колко държат на теб. Не беше лош, но не беше и добър. Не беше чаровен, но не беше и грозен. Не беше за мен, но не можех и без него. Караше ме да се усмихвам, но и потъвах в сълзи. Обичах го заради самия него и въпреки него.

..защото ...

Обичам те, защото ме караш да се усмихвам. Обичам те, защото ме караш да се смея, защото ме караш да се чувствам обичана, цяла, жива. Обичам те, защото ме караш да осъзная колко много знача за теб. Обичам те, защото ме приемаш такава, каквато съм. Обичам те, защото си най-милото момче, което познавам. Обичам те, защото с едно изречение можеш да ме разплачеш от радост. Обичам те, защото въпреки че сме от малко време заедно, стотици пъти съм плакала от щастие. Обичам те, защото единствен не си ме разплаквал поради друга причина. Обичам те, защото въпреки че си човечето, с което искам и ще бъда завинаги, си ми и най-добрия приятел. Обичам те, защото с теб мога да бъда себе си, без да се притеснявам. Обичам те, защото с теб мога да говоря за всичко, каквото и да е то. Обичам те, защото ние сме един за друг. Обичам те, защото ми подаде ръка в най-трудните за мен моменти. Обичам те, защото мога да се опра на рамото ти, когато имам нужда. Обичам те, защото ми изпращаш красиви и сладки съобщения, които вече са близо 400... Обичам те, защото ме разтапяш, когато кажеш "Обичам те слънчице". Обичам те, защото си себе си. Обичам те, защото си всичко, което някога съм искала. Обичам те просто, защото си ти.

Oт Facebook.

Коя бях аз ли?Аз бях онази , която бе готова на всичко за теб.Онази която се бореше до край, онази , която до последно се раздаваше за теб , онази ,която така и не се отказа от теб...Онази , чието сърце биеше единствено за теб , очи които блестяха само когато ти бе наоколо и усмивка , която грееше като слънцето единствено когото ти бе до мен...Онази , която всяка нощ плачеше сама , онази която приемаше всяка една рана от теб нанесена.Онази , която прощаваше всяка една твоя грешка,онази която дори след всяко едно ново разочарование , което и носеше продължаваше да те иска само за себе си , продължаваше да се надява , че един ден всичко това ще се промени , че ти ще спреш да я отблъскваш , че ти ще я обикнеш поне на половина колкото тя теб...Нали знаете надеждата умира последна ... но все пак и тя умира! Коя съм сега ли?Сега съм друга...Сега съм тази , която вече отдавна се е отказала да прави каквото и да било за теб.Тази , която най после те пусна от живота и от сърцето си...Тази ,която изплака всичките си сълзи и сега само се усмихва макар да и е трудно се опитва. , тази която още я боли , но се научи да живее с тази болка...Тази която продължи напред с гордо вдигната глава ... наранена , предадена , разочарована , разбита .. но все пак достатъчно СИЛНА , за да изтрие сълзите и да си каже"Може би така е трябвало да се случи" !!!

..

Искам да има начин да изтрия някои спомени завинаги... Искам да намеря начин да забравя, да изтрия всичко. Искам някой ден, когато очите ни вероятно ще се срещнат, защото светът е малък, да не се познаем. Да не помниш миговете, в които те правих щастлив.. поне за малко. Сбогом. Обичах те.

Един незабравим месец.

Едно момче. Една любов. Една съдба. Месец изпълнен със стотици, хиляди, милиони, милиарди усмивки. Месец, който ще помня завинаги. Месец, в който бях най-щастливото момиче. Месец с едно прекрасно момче. Месец с моето момче! Обичам те, слънчице! Обичам те така, както никога не съм обичала! Обичам те.... Честит ни първи месец! (h) 06.06.2012 г. (h)

Няма такава любов! (h)

Няма думи, с които да мога да опиша колко съм щастлива с него. Защо не се появи по-рано? Защо не ми спести всичката тази болка, която съм изпитала? Бил е точно до мен през цялото време, но не осъзнавахме и двамата какви сме всъщност. Били сме толкова близо един до друг, а чак сега откриваме тази светлина един пред друг. Най-милото същество. Най-грижовното момче. Най-добрият приятел. Най-истинската връзка, която съм имала. За първи път усещам как някой се бори за мен, за първи път виждам как на някой му пука дали ще съм до него или не. Как не чака аз да го потърся, а той ме търси първи. Как някой също дава всичко от себе си... Открих си половинката, сигурна съм! Открих човекът, създаден за мен и няма да позволя някой или нещо да застане между нас. Няма да поволя да го изгубя! Ще се боря, защото и той го прави. Ще се боря, защото той е моето момче. ..защото той успя да заличи тъгата от очите ми за толкова кратко време. Защото се превърна в човека, когото обичам повече от всичко на този свят, за токова нищожно време. Защото ми показа другата страна на живота.. хубавата страна. Той е всичко, което някога съм искала. За толкова кратко време спечели доверието ми на 101% ! За толкова кратко време ме накара да се влюбя в него, да му повярвам... Обожавам го!

Отново. :}

Толкова е миличък. Толкова си личи, че е влюбен, толкова го обичам, толкова искам да го видя, да го прегърна и целуна... Толкова ми е самотно, когато не пишем или говорим. В главата ми е само той - ТОЙ, ТОЙ, ТОЙ!

Обичам.

Обичам да ми казва "Лапии.. обичам те!" Обичам как леко засрамено ми казва "Липсваш ми!" Обичам как когато когато кажа, че не мога да направя нещо, той казва "Можеш лапи" Обичам как казва, че като се видим, ще ме задуши от прегръдки и целувки. Обичам, когао вечер ми пише sms, че не може да заспи, защото отново съм в мислите му. Обичам, когато сутрин ме буди с думите "Добро утро, слънчице мое" Обичам всеки един негов sms. Обичам дори когато си мълчим по телефона. Обичам, когато не мога да съм на лаптопа, да ми пише през 5 мин. "Липсваш ми" Обичам, когато ми каже "Ще сме заедно завинаги" Обичам, когато ми каже "Луд съм по теб" Обичам всичко в него! Той е момчето, което съм търсила! ОБИЧАМ ГО !

Чувствам се предадена. Каква глупачка съм била...

Обичам го!

Обичам го! Заклевам се, обичам го! Той е най-милото същество, което съм срещала. Той ме прави-най-щастливото, най-влюбеното, най-усмихнатото момиче в целия свят! За първи път не мога да изразя какво чувствам.. за първи път не мога да намеря точните думи, с които да опиша колко много съм вюбена. "Обичам те" за първи път бледнее пред чувствата ми. Срещнах го! Срещна човека, когото съм търсила винаги. Срещнах си моята половинка.. половинката, която няма да позволя да изгубя! Той е моята мечта. Моята реална мечта. Моята сбъдната мечта. Всичко ми е! Обичам го! Вярвам му! Лягам и ставам с мисълта за него! При всеки един SMS, усмивката грейва на лицето ми! Не мога без него! Обичам го така, както никога не съм обичала гкфдйхгйкд нямам думи! ОБИЧАМ ГО!

Добро утро.

Хубав старт на деня.. ужасен махмурлук. За първи път пия ракия и то на екс. Разбрах едно - вие ми се свят адски много, премрежва ми се погледа, но мога да вървя в права линия и да пиша разбираемо. И да - голям махмурлук.
Запознах най-добрата ми приятелка с него. Радвам се, защото се разбираха, а не очаквах това, тъй като и двамата са пълна противоположност. Каза ми "Потвърждавам, тоя става сис.. избрала си идеалния човек :*" и след тези думи усмивката е още на лицето ми. За нея помага и той разбира се. Имам малки съмнения в него, но мисля че е нормално. С времето и те ще избледнеят.

И да, той ми липсва все още.

И как изведнъж всичко се променя...

Честно казано не знам защо възстанових блога, мисля че ми е ненужен. Но преди няколко дни срещнах един случаен блог. Момичето, което пишеше в него, го имаше още от 2007г. Направи ми впечатление и реших да го прегледам само по години. 2007, 2008, 2009... като й четях публикациите, усещаше се как от едно 16 годишно момиче, тя се превръща в жена. Как от глупавите й разсъждения, тя вече има собствен начин на писане. Мислех си.. ами ако и аз след примерно 5 години отворя този блог и прочета от първата до последната публикация? Би било доста странно и.. натъжаващо. Ще си припомня случки, които съм забравила. Може би това е единствената причина, поради която отново пиша тук.

Не се радвам, че завърших и тази година, напротив, иска ми се да не беше свършвала. Сега трябва да мисля за матурите, макар и да е рано, искам да ги взема с добра оценка.
Усещам, че става все по-трудно. Изкачвам се по въображаема стълбичка и с всяко стъпало става все по-сложно, но пък и ме прави по-упорита.

За сега се очертава доста вълнуваща година. Дано всичко, което съм намислила се случи. Ще видя нови места, хора.. ще събера куп приятни спомени. Надявам се само всичко да мине така, както искам.

Щастлива съм, но я нямам онази подкрепа, която имах до преди няколко седмици. Усещам, че съм обичана, но не.. не е същото... Надявам се обаче това да се промени. Надявам се, че всичко което сме говорили ще стане. Надявам се, защото би било прекрасно. Защото този път усещам, че не аз единствена се боря за тази връзка. Чувствам се обичана и съм щастлива!

Той? Липсва ми... Липсва ми ужасно много. Искам да знам как е, какво прави.. искам да знам как минават дните му, но... Затова просто се примирявам, защото аз избрах да е така. Виждам, че постига голям успех в университета, до някъде ми е гузно, чувствам се виновна че до преди това не е било чак така, но съм щастлива, че той е щастлив.

От сега нататък ще се опитам да пиша доста по-редовно тук. :))

В момент на слабост.

Знаеш ли какво.. знаеш разбира се – липсваш ми. Липсваш ми болезнено много, но не мога да се върна.

Липсва ми как се интересуваше от мен, как винаги питаше „как си”... Липсваш ми, затова и пиша това със сълзи на очи.

кйкйк

Поредния ден започна без него... Поредния скучен и мрачен ден. Поредния самотен ден....
Чувствам се празна... Част от мен липсва.. моята любима част.
Той беше моята упора, моят смях, моят въздух, моето момче. Беше.. и все още е. Винаги ще е.
Липсва ми.. Липсва ми всичко с него.. липсват ми дори караниците ни. ЛИПСВА МИ..............
Но така е по-добре.. по-добре за него........

Имам нужда....

Имам нужда да е до мен, да ме прегърне и да ми каже, че ми прощава за всичко.
Имам нужда да ме подкрепя, както винаги го е правил.
Имам нужда да чуя гласа му.
Имам нужда да го видя.
Имам нужда да знам, че той отново е мой.
Имам нужда да видя, че отново двамата сме щастливи.
Имам нужда да знам, че той вярва в мен.
Имам нужда....

Със себе си...

Защо с човек, когото не съм виждала?
Защото той е много повече от тези, които са около мен. Защото той е идеален за мен.

Защо с него, след като не веднъж ме е наранявал?
Защото аз знам, че го прави несъзнателно. Защото всеки греши.

Защо с него, след като няма как да просъществува тази връзка заради километрите?
Защото нашето е повече от любов. Никой не би разбрал това, което и двамата чувстваме.

Защо с него, след като той може да е с друга в реалния свят?
Защото му вярвам безрезервно много. Защото той е спечелил цялото ми доверие.

Защо с него, след като до преди дни не му бях чувала гласа?
Защото вярвах, че той ще се промени. Виждах усилията, които полага. И той го направи. Промени се заради човек, когото не беше виждал и чувал. Малко хора биха го направили.

Защо се събираме след всяка раздяла?
Защото си принадлежим. Защото никой не иска това да приключва, защото минахме през ужасно много изпитания, защото това е истинско!

Защо сега не сме заедно?
Заради мен. Защото той заслужава момиче, което ще може да го прегърне, за да го успокои.

От това боли ли ме?
Разкъсвам се отвътре. Но така е по-добре...

Липсва ли ми?
Убийствено много.

Обичам ли го? 
Винаги ще го обичам!

Ще забравя ли всичко, което изживях с него?
Не! Всяка една сълза, усмивка, всяка една безсънна нощ, всяка болка, което е усетило сърцето ми заради него... ВСИЧКО си струваше! Никога няма да забравя този човек и изживяното с него!

2 ~

Вмъкнах се в живота му и го преобърнах. Вмъкнах се без покана, без намек, без предупреждение... Влезнах в живота му и поисках него.. поисках любовта му, поисках сърцето му. Поисках онзи - разбрания, добрия.. човека, който се държеше с мен като с принцеса. Който ми показваше, че знача нещо за него. Който ме обичаше, и когото обичах.
Обичах го, защото той опозна света ми, научи всяка точка в мен. Обичах го защото объркваше мислите ми, побъркваше същността ми.. побъркваше сърцето ми. Беше моята радост и моята болка.
Нищо от това не се е променило. Все още го обичам с цялата си душа, макар че изгубих голяма част от нея. Все още го обичам с цялото си сърце, макар че от него не е останало много.


Вледенявам се. Живея без разум, без усещания, без мисли. Остана ми само чувството за вина.. нищо друго.Толкова виновна се чувствам... Сякаш в сърцето ми е забит пирон. Пирон, с който някой не спира да дълбае.
Не знам какво остана от мен. В сърцето ми живееха куп усмивки, куп красиви спомени. Сега то е разбито. Милиони парченца се разпръснаха като прашинки.
Унищожаваше ме, а после ме съживяваше.
Пуснах го.. Пуснах го, защото така е по-добре и за двамата. Пуснах го, защото заслужава момиче, което ще бъде наистина до него, когато се чувства зле.. защото тя ще може да го прегърне и целуне.

Търся една-едничка причина да се усмихна, а и нея не намирам. Сега аз съм едно нищо. Нищо, което пусна истинската любов.

..И бавно покорявам върхове в живота си, но не и в любовта. Там сякаш нещо ми липсва. Сякаш съм родена, само за да я търся. Да търся нещо, което го няма. Да търся нещо обречено.
И очите ми са потънали в сълзи. Но.. аз съм виновна. Аз се предадох.
И сърцето ми сломено, прекършено, превърнало се вече в прах, едва тупти тази нощ. Едва на болката издържа. ..А някога в него събирах всичките си усмивки.



Миналото ми е щастието, което търся, но нямам.

.

Боли ме глава, очите ми са подути, спала съм само 2 часа... Нямам настроение, не ме интересува какво се случва около мен. Всичко ми е до болка безразлично и сиво. Чувствам се толкова жалка.. толкова безсърдечна и глупава... И има защо.
Предадох човека, за когото давам всичко... Предадох го, а снощния ни разговор още ми се прокрадва в ума..
Спомням си думите му... Думи, които никога не исках да чувам.. думи, които дълбоко се настаниха в съзнанието ми.

Обичам.

Да чуеш гласа му.. онзи глас, за който си копняла 2г...
Да чуеш как нежно и с усмивка на лице ти говори...
Да чуеш "Обичам те" и да не си мислиш "Поредния, който казва тези думи, а не ги чувства наистина"...
Да чуеш онова нежно и изпълнено с любов "Мъниче"....
Да чуеш как се смее...
Да знаеш, че чакането си е струвало...
Да знаеш, че той е всичко, което някога си искала...
Да знаеш, че той е "твоята половина"...
Да знаеш, че той е положил усилия и се е променил само за да бъде с теб, само за да си доволна ти...
Да знаеш, че там има сърце, което тупти за теб.. което те обича безрезервно много...
Да знаеш, че там е Той, твоето момче...

..........

Аз съм един безчувствен човек. Човек, който не заслужава НИЩО! Не заслужава обич, не заслужава човек до себе си, не заслужава някой да му вярва...
Е, той заслужаваше поне истината.. аз не можах да я кажа. Имах буца в гърлото си.
Едва говорех.. сълзите не спираха, а не исках да разбере, че вече хилядната се стича по бузата ми.
Това беше най-трудния разговор в живота ми. Най-................... нямам думи.........
Разговор, който не трябваше да бъде провеждан.. разговор, за който цял живот ще съжалявам.
Но и разговор, който ще бъде поправен...

Объркано е....

Това е нещо нереално, изумително, болезнено, объркващо...
Преди месец го преодолях, но сега няма да мога.. Прекалено сложно стана.. дори и за мен самата.
В главата ми е каша! Не мога да реша проблема, не мога да избера, не мога и да оставя всичко това така. Този път трябва да направя своя избор. Трябва да реша къде бих се чувствала по-добре.
И мисля, че знам, но.. сложно е.. ужасно сложно е... Каквото и да избера.. все ще нараня някого. А не искам. Прекалено ценни са ми. Прекалено си ги уважавам. Прекалено си ги обичам.
И мисля.. мисля.. мисля, но нищо. Все така съм объркана. Все така шокирана от това, което се случи.
Ако всичко това беше излязло наяве преди 2 дни.. само преди ДВА дни.. сега щях да знам какво да правя.. и щеше да ми бъде лесно. Но не.. трябваше да ми се стовари върху главата в момент, в който не съм и подозирала, че може да се стане. И защо? Защото трябва да ми е гадно, трябва да съм раздвоена, объркана, изненадана.. трябва да умувам какво искам, защо, дали е по-добро....
Сложно е.. не за първи път попадам в подобна ситуация, но тук нещата са прекалено заплетени.
И никой не може да ми помогне. Никой не знае какво би направил ако беше на моето място. И аз не знам.
Дано не сгреша. Дано не и този път. Дано...

1~

И го виждаш.. него - човекът, който виждаш за пръв път.. и се влюбваш. Не в него разбира се. Влюбваш се в тялото му.
Вижда се, че с един замах би повалил не един. Ясно се очертават плочките на корема му от прилепналата тениска. Има татуировка. Обожаваш мъже с татуировки.. изглеждат по-.. мъжествени? И ти не знаеш защо.
Влюбваш се в усмивката му. Колко красива усмивка... Този котешки поглед.. малки, пъстро зелени очи. Поглежда те и се усмихва.. Вижда се, че няма навика да се оглежда.. да види поредните вперили мръснишки поглед в него. Изведнъж.. той се обръща, поглежда те.. и се усмихва. И ти летиш! Забелязал те е сред многото. Чувстваш се специална, въпреки че се прокрадва мисълта, че може би просто е забелязал, че не сваляш очи от него.. а може би някой му е казал.. кой знае... Факт е, че те погледна.
Не го познаваш.. но знаеш, че с него би се чувствала защитена.. и как няма.
Изглежда толкова.. секси. Забелязваш, че всяка го гледа.. нормално, та той е перфектен. Тази мъжественост, която излъчва, това мускулесто тяло... Коя не би го искала?
Ти също го искаш. Изглежда толкова потаен.. искаш да го опознаеш. Да разбереш какъв е живота му, да разбереш за приятелите и враговете му.. защо не и за любовите. Искаш да разбереш дали също е толкова перфектен и отвътре. Дано е... Би бил наистина перфектен.
Бъди реалист. Няма перфектни хора. Сигурно е поредния плейбой, който се възползва от сексапила си, за да вкара в леглото си поредната наивница. Сигурно е поредния грубиян, който не може да оцени момичето до себе си.. ако има такова. Вероятно е лъжец, използвач, интригант, глупак. А може би не? Няма от къде да знаеш.. няма и да разбереш. След ден, той си тръгва. И въпреки че казват, че светът е малък.. се съмнявам да се срещнете отново.
За него ще останеш онова момиче, което не сваляше поглед от него.. за теб ще остане онова момче, което искаше да опознаеш, онова момче, с идеалното тяло, онова момче ухаещо на секс.
А може би не...

^^

А като се замисля, че бях готова да се откажа... Каква съм глупачка! Щях да пусна човека, когото обожавам, щях да се залъгвам, че съм го забравила.. щях да лъжа сърцето си, че съм щастлива без него...

Искам малко вяра...

Да искаш, а да не ти позволяват.
Да искаш зрънце вяра, а да не ти я дават.

Да ти казват, че не си готова, а всъщност преди доста години да си научила най-важните уроци.

Намирам капка вяра там, в нищото.. и те моментално ми я отнемат.
Показвам им, че съм готова за живота, а те не искат да видят успеха ми.

Никой не иска да е сам в празна стая, в непознат град. Е, аз искам.

Искам да съм сама. Само тогава доказвам на себе си, че мога. 

Защо доказвам на себе си? Защото и моята вяра ме напуска.

Защото въпреки че знам, че мога.. въпреки че знам, че съм силна и че ще успея.. аз се съмнявам.

Не ми позволяват да поема живота си в свои ръце, да се науча...

тътъ

Той е като онази любов - грешната, която няма никакво бъдеще, но не се отказваш. Примамва те и те пленява. Той винаги печели, защото знае че му принадлежиш. Принадлежите си.
Лягаш с мисълта за него, приканваш го като гост в сънищата ти. Той идва. Никога не се съпротивлява, защото също го иска. Там е толкова красиво. Всичко е идеално - един до друг в парка, обгърнал те с дългите си ръце.. чувстваш се защитена. Събуждаш се. Той е до теб, усмихнат, огньовете в очите му горят. До теб е дори когато си в тъмния мрак, до теб е когато не те интересува какво ще стане днес, но той те пази. ...Защото имаш повече доверие на него, отколкото на себе си.
Изведнъж обаче го забравяш. Забързаното ежедневие е безмилостно... След това се оглеждаш в усмивките на приятелите си, и той е там! Той е навсякъде - от твоя ляво, от твое дясно, пред теб, зад теб.. навсякъде. Пронизва те с поглед, а очите му.. колко любов прозира от тях....
Прибираш се, сядаш  на дивана и палиш цигара. Той пак е там.. Водиш мълчалив монолог със себе си.. упрекваш се за безсилието, което си оставила да те обладае, но не правиш нищо, защото е по-лесно. Упрекваш се, че си го излъгала.. да, излъга го.. Защо го направи? Защо му каза, че не го обичаш и че не означава нищо за теб? Виновна си! .. Цигарата бавно изгаря.. пушека й се разнася из стаята.. задимява се... Той.. той изчезна...
Когато беше неотлъчно до теб те задушаваше, но сега ти е празно, сиво, еднообразно. Имаш нужда от него, макар да знаеш, че всичко това е илюзия. Обичаш го!

Към миналото

Да се върнеш към онова жестоко минало. Миналото, белязало те за цял живот, миналото, от което все още се отърсваш... макар и след толкова години.
Да имаш нуждата да знаеш как е, как върви с любовта.. любовта, която ти не получи от него. Знаеш, че не трябва, че грешиш, че е самоубийствено. Знаеш, че там някъде е бъдещето и ти вярва.
Знаеш.. но не можеш да се контролираш.
Като наркотик е.

Най-сетне и аз!

До преди минути вярвах в това, че хората, парадиращи колко са щастливи, всъщност са най-самотни и нещастни. Глупости!
Летя от щастие, искам всеки да знае колко съм щастлива.. искам да изкрещя на света "Щастлива съм!". Искам да ми завиждат на щастието, на искрената ми усмивка, на блещукащите ми пламъчета в очите, за прекрасния човек до мен, виновен за безграничното ми щастие... Усмивката ми е на лицето дори в момента...
Не намирам думи, с които да опиша любовта и благодарността си към него.. а и всяка дума би била нищожна... Единствен той, моят слънчо, моята сбъдната мечта, човекът, който обичам повече от всичко - единствен той  ме разплака от щастие. Не помня кога за последно ми се бе случвало, не помнех и чувството.. но той го направи! Той ми припомни какво е да плачеш от щастие и с усмивка на уста!


АЗ СЪМ НАЙ-ЩАСТЛИВОТО МОМИЧЕ В ЦЕЛИЯ СВЯТ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА Е.А. !! <3

БЛАГОДАРЯ ВИ

Благодаря ти МАМО, че си ме родила, кърмила и пазила като зениците на очите си! Благодаря ти за грижата, разбирането... за това, че не се отказа от мен като Р.

Благодаря ти БАБО, че ме научи да чета и пиша, че беше строга и раздаваща се, че дори когато сега не ме разбираш, не спираш да ме обичаш. Благодаря ти, че от първата ми глътка въздух, до сега, човек с мечти и цели в живота, ти си до мен. За това, че не веднъж съм те разочаровала, не спираш да ме подкрепяш.

Благодаря ти МАМЕ, че ми посвети времето си и направи годините на моето детство най-хубавите! Че ме научи да вярвам в Бог, че ме научи, че времето поставя всеки човек на мястото му. Че единствена ме нарича "моето Слънчице"... че не се сърдеше като се държах лошо с теб, а напротив - прегръщаше ме и ме целуваше по челото, защото знаеше, че мразя по бузките... Липсваш ми.


Благодаря ти ДЯДО, че благодарение на теб, за първи път в живота си почувствах, че съм помогнала на някого, а именно когато ти оправих апарата за захарност. Почувствах, че наистина съм направила добро... Липсваш ми.


Благодаря ти АЦЕ, че ме научи да карам колело, че в 23ч. си ме водила до нас, просто защото така ми е хрумнало. Благодаря ти, че никога не си отказвала на моя молба.

Благодаря ти баща ми, че не спря да ме критикуваш и че никога не каза Браво, това събуди в мен ината да ти показвам, че мога още и още! Благодаря ти, че никога не си бил до мен.. в това, в което си се превърнал, с чиста съвест мога да кажа, че се радвам, че си далеч от мен!

Минало.

Ако знаеше и за половината от нощите, в които не съм заспивала, мислейки за теб...
Ако знаеше и за половината от сълзите, които съм изплакала по теб...
Само колко болка се криеше зад моята усмивка...
Ако беше страдал на половината колкото мен...
Съсипвала съм се безброй пъти и не питай как съм намирала сили на сутринта да продължа все едно ми няма нищо...
Как съм крила колко ме боли, за да спестя упреците на най-близките ми хора...
Колко съм се молила да ме потърсиш.
Няма ден, в който да не мисля за теб... но сега е друго, сега е друго.......

Страдаше с усмивка на уста

Дните просто преминаваха пред очите й. Носеха се бавно, като студения полъх на този ден. Докосваха се до премръзналата й кожа. Прокарваха си път през тъмните й коси, сякаш да й припомнят, че не е сама. Но тя беше. Беше толкова самотна и изгубена... Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си. И снежнобелият хоризонт пред погледа й изглеждаше тъжен, като нейните очи. Толкова объркана, строеше стени пред себе си. Отново. Отново бягаше от болката, като несъзнателно поставяше тези прегради. От страх.... Този непреодолим страх, вродил се в съзнанието й, каращ я да върши недообмислени неща, да прави грешки, да се отдалечава от всичко и всички... Уплашена! Това бе точната дума. Чувстваше се като дете, което отчаяно се опитва да се защити. Но имаше ли значение? Тя вече бе променена!
Смразяващ студ! Това усещаше в душата си. Сякаш там никога не е туптяло сърце, което да топли пустотата й от чувства. Сякаш там започваше нов ледников период и всичко оставаше заровено под дълбоките преспи сняг. Самотата бе свила сърцето й......
Страдаше с усмивка на уста!

Върни се.

Толкова въпроси се въртят в главата ми...
Толкова въпроси, на които може би знам отговора, но... По дяволите, мислиш ли за мен? Така както аз за теб - непрестанно.. или си ме забравил? Може би съм вече минало.. един спомен... А може би и това не съм... Може би не съм била нищо особено за теб...

Знаеш ли.. сънувах те.. за втори път от какво се разделихме. И двата пъти ми прати SMS.. и двата за някаква услуга. Няма значение, бих била щастлива и само заради това да ми пишеш.
Би ме накарал да летя от щастие по онзи начин, който само ти можеш да ме накараш.
Би накарал сърцето ми да подскача, по онзи начин, който само ти можеш.
Би върнал усмивката ми.. онази невинната и искрената, която бе на лицето ми, когато бяхме заедно... Би направил всичко това с мен, само при едно "Здравей".. или "как си?"... бих била щастлива ако дори ми напишеш една точка. Тази малка, глупава и безполезна точка и ми казала толкова много. Би ми казала, че в този момент си се сетил за мен, мислиш за мен.. че дори може би ти липсвам.
Би било толкова хубаво да се върнеш...

Замислих се какво бих променила в себе си, ако го направиш.. да, знам, че това беше за последен път, но.. все пак се надявам да не е така...
Бих показвала по-често.. дори непрестанно, колко много те обичам, колко много те ценя, и колко съм щастлива, че имам възможността да познавам и да съм с човек като теб.
Бих престанала да се цупя за незначителни неща.
Бих се съобразявала с твоето мнение.
Бих те изслушвала.
Бих била по-мила и съобразителна с теб, защото го заслужаваш.
Бих направила всичко възможно този път да те видя.
Бих направила всичко това ако се върнеш... защото ти си единственият човек, който искам, трябва и заслужава да види истинската ми същност.. а не онова момиче, носещо маска, на която пише с големи букви "НЕ МИ ПУКА ЗА НИЩО И НИКОГО!"... защото ти доказа прекалено много пъти, че не би ме наранил, че не си като другите, че заслужаваш всичко това!

Върни се... Върни се, не издържам повече без теб! Върни се...

....

"Без да си ме питал, ще ти кажа, че понякога ужасно ми е мъчно за отминалите дни...
Без да си ме питал, ще ти кажа, че понякога ми липсват миговете с теб.. усмивките, които ти ми даваше.. липсва ми и как сърцето ми се разтуптяваше. Зная, че и ти си го усещал...
                                               Зная също - няма да попиташ."

Всичко се върна там, откъдето започна. Пак сме непознати.....

Едно сърце в този миг е с теб....

Изживяна мечта, или...

Има дни, в които всеки жест, всяка дума, всеки предмет, всяка песен.. ми напомнят за теб.
Има дни, в които спомените ме разкъсват, връщат ме на дъното..., а сълзите ме давят.. Днес е подобен ден.


Проведох интересен разговор с човек, който не очаквах да ме разбере. С човек, който е доста по-зрял от мен.
Разговорът беше следния:
.......
З.: Не, не обвинявам никого. Опитвам се да разбера ситуацията.
В.: Просто И. се нервеше на него, че още не е идвал да се видим, а на мен, че се занимавам с хора, които не познавам риъл...
З.: Той е прав до някъде. Тук всеки е Бог.
В.: Не можех да се откажа от него... Не,не.. той не беше такъв. Той беше адски мило момче.
З.: Поне си си изживяла мечтата.
В.: Ми.. да.. колкото можах... Исках да продължи вечно...
З.: Продължавай напред.
В.: Опитах, но не мога. Нещо ме дърпа назад. Искам си го...
З.: А времето.. то е интересно нещо. Не знаеш какви срещи ти готви още и кога.
В.: Това беше.. невероятно изживяване. Макар да не го бях виждала, винаги успяваше да докаже по някакъв начин, че ме обича и че го е грижа за мен. Никога не съм и няма да съжалявам, че толкова време съм била с човек, когото не съм виждала! Никога.
З.: И не трябва. Запази усмивките само.
В.: Всичко. Дори сълзите си струваха!
З.: Е, сълзи... Продължаваш да го обичаш. По всичко ти личи. Той губи много.
В.: Аз губя много повече. Като мен - много. Но той.. той е неповторим. Няма друг такъв. Уникално момче и характер.
З.: Не говори така. Ако съдбата ви иска заедно, ще ви срещне рано или късно
В.: Как ще издържа толкова време без него...
З.: Търпение. А и ако той те обича ще се върне.
В.: Да, но...

Истината е.. че ми липсва всичко, което имахме.
Липсват ми караниците и нашите "сериозни разговори"...
Липсва ми това да ме караш да се усмихвам.
Дори ми липсва Зуза сутрин да ме пита "Какво е станало, защо си толкова щастлива от сутринта?".. а аз да й отговарям с онзи пламък в очите "Писахме до късно, обичам го.. обожавам го! Всичко ми е!" .. и да грея от щастие.

Обичам те.. нека късно да е. Обичам те!... :(

ТИ! ТИ! ТИ!

Имам нужда да напиша нещо за мъжете, които съм допуснала в живота си. 
По-точно казано, да си направя равносметка.... може би. 
Със сигурност всеки един от тримата би се познал, но със сигурност, никога няма да го прочетат.


ТИ! "Първата любов" 
Не ми повярва, игра си с мен, а не знаеш на какво бях способна за теб. Всъщност знаеше, но както казах - не ми повярва. Буквално ме направи на пух и прах. Стотици, хиляди, милиони сълзи изронени заради теб, но единствено четирите стени ги видяха. Проклинания, че не бях достатъчно добра за теб, а всъщност ти не си ме заслужавал. И не го казвам, само защото така едва ли не ще се успокоя от това, че не те имах.., а защото наистина е така! Най-жалкото за мен е, че заради теб посегнах на живота си! Но на теб естествено, не би ти мигнало и окото. Честно казано, съжалявам за изгубеното си време с теб!
Въпреки, че има и някои сравнително добри последици. Заради теб пораснах. Не, че това е хубаво, но затова сега не мисля като 16 годишна тийнейджърка, мислеща само в кое кафе да отиде или кое молче да посети. Не! Сега имам здрав ум и разум. Сега никой не може да си играе с мен, сега АЗ мачкам, когато ме заболи дори малко! Сега АЗ си играя с тези, които не ме оценяват. Заради теб ми се изгради характера, които не се понася на голяма част от хората, но на другата половина им е приятно да имат.. бих казала странен човек до себе си.




ТИ!
Беше ми първият приятел, въпреки, че бяхме доста мънички. Беше адски мил, което не го очаквах, защото се подвизаваше зад маската "лошо момче". Докато не сгреши. Въпреки, че и аз имах вина. Въпроса е там, че алкохола ти изигра лоша шега... ти знаеш.
След 4г, през които ти беше просто част от миналото, реших да опитам пак с теб. Въпреки, че само те използвах, защото исках да забравя човекът, за кого ще пиша след теб.. но нямаше полза. Казваше, че не си ме бил забравил през тези 4г. Спомням си и какво каза на В., когато ме прегърна за първи път - "4 години чакам този момент!"
Стана ми адски приятно да го чуя.. жалко, че е било лъжа. Беше адски мил и внимателен с мен, тъй като знаеше какво се опитвах да забравя.. знаеше и че има вероятност да си играя с теб, но не се отказа...  Открих, че си ме лъгал за доста неща.. открих, че явно "Обичам те!" си го казвал на доста хора. Заболя ме, защото беше изградил малка стена от доверие, защото започнах да се влюбвам в теб, свикнах с теб.. защото ме правихте на глупачка с Д. Глупавото е, че точно, когато си помисля, че си осъзнал грешката си.. и реша да ти дам втори шанс, ти показваш точно обратното. Показваш, че няма да се промениш, че това си Ти.. свикнал да си играе с чувствата на хората. Лъжеш красиво, това ти дава огромно предимство в любовта. Караш ги да се влюбват в теб, а после им разбиваш сърцата. Моето не можа, тъй като то все още си е разбито, и защото не се бях влюбила толкова в теб. 
Яд ме е на теб, защото можеше да имаме идеалната връзка.. защото всичко в теб някак си ме привличаше.. и още повече ме е яд, че това стана заради хора, които ти дори не познаваш. Знам, че не е нищо особено, тъй като нищо не се бе случило, но няма да позволя на никого да си играе с мен. Съжалявам.


ТИ!
Ти, ти, ти.. Каквото и да кажа за теб ще е малко. Ти си слабо казано уникален човек.. всяка би била адски щастлива, ако те има. Аз.. аз летях от щастие.
Спомням си, как завиждах на хората, които те заобикалят.. Те можеха да те виждат всеки ден, да говорят с теб, да се смеят с теб... Всичко давах /и все още давам/, да съм поне за един ден на тяхното място.
Изведнъж се превърна в човека, заемащ най-важното място за мен. Превърна се в моето момче, моето слънчице, човекът, с когото си представях бъдещето. За много кратко време ми показа, че с теб ще си заслужава, че ти не си като другите, че ти си различен, истински, неповторим... За много кратко време моето щастие започна да зависи от теб. Ти.. ти може би си първия, който не си бе играл с мен. Първия, който ми даваше всичко, от което имах нужда.. всичко, което да кара сърцето ми да бие като лудо. Лягах и ставах с мисълта за теб.. Заспивах, представяйки си как някой ден ще те прегърна и целуна, как всяка една минута от живота си ще си подарим един на друг.. как със всяка глътка въздух ще си казваме колко се обичаме. А още докато отворя очи се замислях дали още спиш, какво ли сънуваш, как ще мине деня ти... Даваше ми сила да продължа напред, макар и да не беше до мен. Обсипваше ме се любов, макар и нереална. Но и аз и ти знаем, че беше истинска. Първият, който ме караше да се чувствам по този начин. Първият, който не го беше срам да признае какво чувства. Първият, който беше себе си. Първия и единствения!
Имахме адски много караници и раздели, знаехме, че това малко по малко убива любовта, но не се отказахме... Нито ти, нито аз. Макар да казваш, че си със слаб характер, това е доказателство, че не е така.
Ти.. нищо лошо не мога да напиша за теб, тъй като ти нямаш лоши качества. Освен, че си егоист... Не в пълния смисъл на думата, но има малка доза от нея в теб.
Сега колкото и да не ми се искаше, това се оказа последната раздяла. Ти поиска.
Сега не можеш и да си представиш колко ми липсваш и колко се нуждая от теб. Сега.. всичко е празно, сиво и еднообразно. Сега.. дори нямам думи да опиша как се чувствам.
Просто искам да се върнеш. Да се върнеш и да продължим да пишем историята си. 
Принадлежи ни. Наша е.. Не може след толкова дълго време, всичко това да приключи сега...  Липсваш ми! 

"Живот мечта!"

Не ми трябва човек до себе си. Не искам още болка. Не искам да чувам "Обичам те!".. всеки го казва без да го чувства. Какъв е смисъла? Не искам да чувам и "С теб съм!".. казват го, защото просто знаят, че имаш нужда да го чуеш. 

Уморих се от всичко. Уморих се от 'верните приятели', реално погледнато всеки си гледа интереса. Всеки те използва, докато вече нямат никаква полза от теб. Всеки иска да те прецака, да те гледа как се мъчиш, да страдаш, да те боли. 
Уморих се от любов. Каква любов... и там всичко е докато имат някаква изгода от теб. Нищо не е реално, нищо не е така както бих искала да е. По нищо не си личи, че това е живот на едно 16 годишно момиче. Всичко е с краката нагоре... 

Емоционално съм рухнала. Психически съм изцедена. Духовно съм мъртва. Физически аз се усмихвам.

Наивница.

Позволих си да се доверя отново... Естествено - на грешния човек.
"Обичам те!"
"Знам, че те боли.. с мен няма да съжаляваш."
"С мен ще е различно, ще ти докажа."
"Единствена си ми!"
И накрая какво? .. Нямам думи да опиша разочарованието си. Нямам думи да опиша как се почувствах... Мислех си какво ми казваше, хиляди празни думи, хиляди лъжливи думи...
Признавам си, че му повярвах.. колкото и да се опитвах да го предотвратя това, но... Но лъже красиво. А може би аз се нуждаех от тези думи тогава. Може би търсих рамо, на което да се опра, рамо, което да ме накара да се почувствам по-добре и да забравя всичко.
Мислех, че го бях намерила. Мислех, че той ще ми помогне.... Даде ми време, даде ми време, което друг не би ми дал. Даде ми надежди.. надежди, от които тогава се нуждаех. Даде ми всичко, което тогава ми липсваше...
Всичко, за което копнеех от друг човек.
Нямах доверие в него.. знаех, че може да се случи подобно нещо. Знаех, че може да ме нарани.
Но думите му... Повярвах му. Изгради малка стена от доверие. Накара сърцето ми да бие като лудо, накара замрелите пеперуди да разперят крила и да се бушуват в стомаха ми. Накара ме да копнея за целувките и прегръдките му. Накара ме да повярвам в лъжите му. Накара ме да направя всичко това за сравнително малко време.
А накрая... накрая я разби. Сърцето ми.. нямаше големи поражения по него, тъй като беше все още на парчета, но душевната болка... това, че може би скоро няма да се доверя на друг е тъй болезнена... Откъсна перата на пеперудите, накара ме да се погнуся от целувките му, да не искам да знам какво е в прегръдките му. Накара ме да съжалявам, че му дадох шанс.. че бях с него. Губела съм си времето.


Трябваше ли да мина през това? Със все още кървящо сърце да изпитам още едно разочарование? Нужно ли беше?!! Достатъчно боли! Достатъчно се мъча!
Трябваше ли по дяволите...

Неизпълнено обещание...

Смазана съм отвътре... Сърцето ми е като премазано от танк. Като Сахара.. пусто, еднообразно.. само че тук я няма тази тайнствена красота. Всичко е изгнило от милионите сълзи и ухае на самота.

Във всеки следващ ми липсва нещо.. Дори несъзнателно ги сравнявам един с друг.
Всеки следващ притежава по-малко от Него. Всеки следващ не е Него...
Чувам "Обичам те!", но не го чувам от правилния човек, от човека, който искам да ми го каже.
Чувам хиляди мили думи и обещания, но.. за какво са ми? Не вярвам в нито една думичка, изречена от тях. Не вярвам в чувствата им... Те не са него. Те не са това, което аз искам, това, от което се нуждая...
Те са нищо, пред неговото "Обичам те", те са нищо пред неговите думи, пред неговите обещания, пред неговите чувства... Те са преходни...

30 Seconds to Mars - Hurricane

Няма втора... Настръхвам... Гласът му.. Начина, по който я е изпълнил, текста... :(

Неизпратено... Неполучено...

Здравей..
Искам само да ти  кажа, че това е последното "писмо", което ще напиша.
Изобщо.. последното нещо(?), което ще напиша за теб...
Ти ме забрави. Мой ред е....



Сбогом.

Неизпратено... Неполучено...

Здравей! Пак съм аз...
Днес.. беше гаден, скучен, празен и сив ден... Бих искала да знам как мина твоят.
Мислих каква бях преди да се появиш, как започнахме да пишем... Изобщо за началото.
Сещаш ли се как ми пишеше редовно в skype, а аз не ти обръщах внимание? Месеци по-късно си разменихме ролите... Смешно е. Няма значение.
А сещаш ли се как те наричах "моят dj" ? Ах... *smile*
Ако знаех, че ще бъдеш човека, когото обичам, обожавам.. човекът, за когото давам всичко......... Естествено - нямаше от къде да знам.
Сещам се и как се карахме. Сега като замисля.. пак беше толкова вълнуващо.
Сещам се как започвах лека-полека да се привързвам към теб. Как започвах несъзнателно да те следя къде и с кого пишеш...
Как започнах да се интересувам как си, как е минал деня ти,...


По дяволите...
Напразно се преструвам, че мога без теб...
Липсваш ми с всяка глътка въздух...

No matter where you are in the world,the moon is never bigger than your thumb.

Имам нужда да влезе в Skype и отново да мога да възкликна "Слънчоооо!" с хилядите си мечки и целувки.
Имам нужда да прочета "Остани още мъничко! :(", след като съм казала, че ще си лягам.
Имам нужда някой да ме нарича "Мъниче".
Имам нужда някой да ми лази по нервите по онзи миловиден начин.
Имам нужда някой да ми повтаря, че е гладен.
Имам нужда да ме обича.
Имам нужда да го обичам.
Имам нужда от него.
Кой ще ми го върне?


Кой ще обясни на изстрадалото ми сърчице, че не всяка любов продължава вечно и че не винаги, когато искаш да спреш някого, имаш силите да го направиш?

Грешила съм...

Мислих.. мислих за теб, за мен, за нас...
За това от къде тръгнахме, през какво минахме и до къде стигнахме...
И знаеш ли какво? Осъзнах, че с теб до никъде няма да стигна...
Нямаме бъдеще заедно.. не и в този живот.
Може би в друг град, с други хора, я друго време щеше да е различно.
Не и сега.......
Жалкото е, че мислех, че ти си правилният.. единственият за мен.
Грешила съм... Грешила съм с преценката си, с чувствата си.. с всичко.
Но по дяволите, защо не мога да се откажа от теб? Та ти ме нараняваш толкова болезнено...
Съсипах се заради теб.. а болката ми харесва?
Убиваш ме с безчувствените си думи, а продължаваш да си ми всичко...
Толкова е нечестно!
Нечестно е това, което ми причиняваш, това което изживявам на тази крехка възраст...
В мен ли е проблема, мамка му? Аз ли съм голяма наивница?
В главата ми е каша... буквално... Объркана съм, но не мога да кажа "Майната му, все някога ще го забравя", .. просто не мога.
Не мога и  не искам.
Не съм толкова силна.

Well... I...

Преди спомените за теб ми носеха утеха. Чувствах се добре.
Но сега ме задушават. Сякаш бодлива тел е увита около гърлото ми.. и всеки път, когато спомените изплуват - някой стяга тази тел.
И боли!
И кърви!
И викам!
Но и не се отказвам от спомените.
Не е толкова лесно... Не е като да изтрия някой твой мил SMS, който завършва с "Обичам те"... и който всъщност никога не получих. Не е като да се правя, че не съществуваш. Толкова си истински, че чак нереален.
...Както никога досега.
Говоря си с теб... Говоря с теб с писма, които никога няма да прочетеш.
И всъщност винаги отварям чата си с теб и чакам... просто чакам за едно "Хей, здравей! Как си? Как върви при теб?"
Чакам...
Чакам...
Чакам и чакам...
Ще чакам дълго, нали? I know.
Няма значение...
Липсваш ми, това е всичко.

Скъпо сърце...

Скъпо сърце, възхищавам ти се! Било си лъгано, разигравано и мамено стотици пъти, но все още мечтаеш за истинска любов. Онази луда, страстна и непозната за теб... онази, която да разбушува цялата ти същност, онази, която ще те накара да полетиш от щастие.
Скъпо сърце, страдало си от дъното на душата си, но биеш все така неуморно, макар много пъти да си искало да спреш.
Толкова си крехко.. Обвито си цялото в белези и рани... Рани, кървящи все още...
Скъпо сърце, знам, че те е страх... както и мен. Но, сърце, и това ще отмине, и това ще забравим. И тази история ще я оставим назад във времето. Назад в болезненото време.
Скъпо сърце, ще открием любовта, за която жадуваме. Ще я открием, защото тя ни принадлежи. Заслужаваме я!

Болезнената игра.

Здравей! Аз съм МЪЖ. Искаш ли да играем на една игра? Ще ти казвам, че си единствена за мен, въпреки, че няма да бъдеш. Ще те лъжа, че ще те обичам вечно, ще те забавлявам, ще спечеля доверието ти. А когато се влюбиш в мен толкова силно, че няма да има друг за теб освен мен, ще разбия сърцето ти. Е, аз съм мъж, искаш ли да играем на тази игра?

Неизпратено... неполучено....

Здравей. Знам, че никога няма да прочетеш това, но имам нужда да го напиша.
Чувствам се като призрак... невидима и ненужна. Чувствам се отвратително, имам нужда от подкрепата ти, от самият теб. Имам нужда да ти споделям какво се случва с мен.
Е, предаде ме човек, от когото го очаквах, но някак си не исках да повярвам, че би го направил. Направи го по най-долният и гнусен начин. Отвращавам се от него.
Естествено, че и него сравнявах с теб. Още дълго време ще ги сравнявам с теб, но... Както и да е.
Боли ме, но съм добре. Въпреки, че "добре" не значи щастлива. Затворила съм се в себе си... Излизам за по час, колкото да подишам малко чист въздух, и се прибирам. Ако не са приятелите ми, да съм забравила какво е да се усмихваш. Нямам желание за това... По цял ден гледам филми.. чувствам се добре така. Сякаш се откъсвам от ужасната реалност.. но не и от теб. Толкова са ми еднообразни дните след като си замина, но така ми харесва.
Отказвам цигарите... заради теб. Макар те да бяха единствената ми подкрепа, след като се разделихме. Бяха утехата  ми. Сега утехата ми е писането. Чувствам се добре, след като напиша как се чувствам. Знаеш ли... бих искала да прочета как се чувстваш. Бих искала да излееш душата си на лист хартия и магически той да се появи пред мен.
Общо взето нямам желание за нищо, но... надявам се скоро да се почувствам поне малко жива.
Надявам се, че при теб нещата са много по-добре...
Липсваш ми. Прегръщам те.

"Любов, с любов се забравя!" .. Пф!

Та нали като ти липсва нещо, никой не може да го замени? Та нали не спираш да мислиш за онова, за което жадуваш? Нима няма да виждаш неговите очи и неговата усмивка в другия? Нима дори и несъзнателно не го сравняваш с Него?
В студената вечер, сгушена в топлата завивка не мислиш ли за Него? Не мислиш ли, че той е по-добър, по-искрен, по-истински.... та нали го обичаш...
Дори при най-малката грешка на другия си казваш, "Той не би го направил...".
Слушаш балади и мислиш за него..
Четеш тъжни стихове и мислиш за него..
Гледаш стените, които те заобикалят и мислиш за него..
Гледаш красивите, бели и невинни снежинки да се трупат една по една.. и мислиш за него...
Затваряш очи.. и пак е той.
Всичко е той. Не можеш да го изкараш от ума си. Забил се е като пирон в сърцето ти... Болезнено е... Но не искаш да го забравиш. Не можеш да изкараш пирона от там...
Махнеш ли го.. ще остане дупка. Ще остане грозен белег в сърцето ти... Ще ти напомня, че там е имало нещо истинско, живяло е нещо истинско... Там е живял Той.
Не че така е по-добре, но сякаш те боли по-малко.. А може би се заблуждаваш? ..Със сигурност се заблуждаваш, но важното е че малко или много се чувстваш по-добре.
- А този пирон.. той вечно ли ще е там? - .. попита тя
- Не, разбира се, но дълго време ще живее вътре в теб.
- Боли ме с него... Сякаш се забива по-дълбоко в сърцето ми...
- Защото прекалено много мислиш за него.. прекалено много мислиш за последствията.
- Кога ще се махне?
- Когато си готова.

- Готова за какво?
- Готова да живееш пълноценно отново...
- Но аз съм готова!
- Не, не си.
- ..Кой ще го махне?
- Ще го махне човекът, на когото повярваш, на когото позволиш да го махне.
- А дупката след пирона?
- Този човек ще я заличи.
- Как? С какво?
- С искрената си любов към теб.
- Не разбирам.. та аз не мога да обичам вече....
- Можеш!
- От къде знаеш?
- .... Прекалено много въпроси задаваш.
- Но аз искам да знам!
- Ще разбереш, когато му дойде времето.
- Но.. боли ме твърде много...
- Знам. Това е урок. Всеки е минал през това..
- Дори и ти ли?
- Дори и аз.
- ..А сега?
- Какво сега?
- Сега какво да правя?
- Сега ще чакаш да се появи Човекът.
- Ще чакам.......

.

Липсваш ми... С всеки изминал час ми липсваш все повече и повече... Липсват ми разговорите ни, прегръдките, целувките... Липсва ми и усмивката ми, защото след теб, тя не е същата... Фалшива е.
Чувствам се празна, разбита, невидима... Чувствам, че липсва нещо от мен,... нещо, което е било причината за щастието ми.. Но сега го няма...Чувствам неописуема тежест, неописуема болка и тъга вътре в мен.. Частица в мен е мъртва...
Мамка му... Не съм същата... Нямам желание за нищо. Нямам желание да се усмихвам, да се забавлявам, да живея... Не искам да те забравя... Не може да се превърнеш в един спомен. Не и след всичко, през което минахме...
Не е честно за теб, за мен,... за сърцето ми...
Никога няма да бъдеш спомен, предизвикващ в мен усмивка, тъга, разочарование...
Ще си останеш моето момче, моето слънчице, човекът, от когото се нуждая... Човекът, когото обичах и продължавам да обичам....